Циклопът с огнените очи и Водната нимфа

Имало едно време един Циклоп. Той си имал две очи, но когато отворел дори едното си око - каквото погледнел и се изпепелявало в адски пламъци, а ако си отворел и двете бил в състояние да срути планина. От страх от собствената си сила веднъж отишъл до един вулкан и си направил слънчеви очила то вулканични камъни и диаманти за стъкла, но дори и тези очила му помагали само ако гледал с едното око - ако отворел и двете - щял и тях да изпепели. За това хората го наричали Циклопът с огнените очи.

Живял дълги години сам, понеже всички го отбягвали от страх или завист - в своята пещера и се чувствал много самотен, тъжен и яростен на този несправедлив свят, който го е родил такъв урод.

В един момент обаче не издържал на самотата и тръгнал да обикаля света, за да търси сродна душа, с която да живее и да има за другар. Навсякъде обачебил изгонван. Някъде хората го смятали за твърде горд и надменен, че носи слънчеви очила и през нощта и гледа само с едното си око. Други ги било страх от вида му. Трети пък му завидели и му пратили убийци, а когато той ги изпепелил, понеже не знаел как по друг начин да се защити - изпратили и армии. Той от отчаяние ги изпепелил и тях и продължил нататък.

Така ден след ден - царство след царство никъде не го приемали, докато изведнъж стигнал до своята стара пещера. Огледал се и се отчаял - бил обиколил целия свят, а така и не намерил съратник, който да го разбира и приема. Отчаял се и седнал на една скала.За пръв път от очите му излязло нещо друго освен огън. От вечно затвореното му око - се отронила една сълза.

А сълзата се превърнала в приказно красива девойка.

- Коя си ти? - попитал учуден той.
- Аз съм Нимфата на водата и отдавна те следвам, понеже съм влюбена в теб.
- А защо не те видях? - ядосал се той.
- Защото от теб излизаше само лошо и разрушение под формата на огън и аз трябваше да се крия в дъжда, реката, водата, която пиеше и росата.
- А не те ли е страх, че ще мога да те унищожа сега? - заплашил той
- Не - не ме е страх. Ти вече се пречисти от нечистата си сила със собствените си сълзи, от които се родих и аз. Ето свали си очилата и ме погледни. Погледни ме смело!

Циклопът недоверчиво леко повдигна очилата си и погледна с половин око под тях. Нищо не се лошо не се случи, а Нимфата изглеждаше още по-красива. Леко обнадежден - той съвсем свали очилата си и я погледна с отвореното си око. Отново нищо лошо не стана, а Нимфата изглеждаше все по-красива и по-човечна. Събрал цялата си смелост той отвори и двете си очи. И светът наоколо се промени!

Вече виждаше светлината и топлината на слънцето. Усети аромата на цветята и видя колко са красиви. Видя, че Нимфата е всъщност обикновенна жена, която той не е виждал, закрит от очилата на страха, а той е обикновен човек - не циклоп и с обикновенни две очи, но вече със съзнанието за истинското си аз.

И заживяха дълго и щастливо Циклопът, който вече не беше циклоп и Нимфата, която никога не беше била нимфа сред хората врагове, които никога не са били врагове, а само така ги възприемаше "Циклопът" преди, под слънчевите си очила на страха.

Силата на единството, слепотата на завистта и предимството на ума пред мускулите!

Имало едно време едно царство. Царят бил могъщ, но и добър владетел. Управлявал дълго и мъдро царството си и решавал всички проблеми, които възниквали. Един ден решил да изпита синовете си - дали са готови да бъдат царе и те и - седнал с тях да подпишат договори за това да получат по една равна част от половината от царството, а той да управлява другата половина от него за 5 години. След това - било записано в договора, който от синовете се представел най-добре щял да получи царството.

Минала една година. Синовете се стараели да поддържат реда и да ръководят добре своите дялове, но се мъчели повече да впечатлят стария цар с думи и - да очернят или направо да превземат частите на другите синове. Заради това - царствата им западали и не можели да поддържат реда и разкоша във все още управляваното царство на баща им.

Един ден - 2 години след началото, старият цар ги повикал на съвещание и обявил:
- Ето ви един пакет с хартии. Който от Вас успее да го скъса - ще вземе цялото царство, заедно с моята част.

Опитвали се един по един синовете, напъвали се със всички сили, мъчили се, но така и не успели. Тогава царят пак се обадил:
- Опитайте сега да скъсате хартиите с общи усилия. Ако успеете - ще си раделите поравно и моята част и ще ви оставя за винаги по едно царство.

Захванали се синовете и след общи усилия и много мъки - пак не успели.
- А сега се опитайте да късате хартиите лист по лист. - Казал стария цар.

Опитали синовете и този път с радостни викове успели за секунди да скъсат всички хартии в топа.

- Запомнете - рекъл царят, - три поуки от тази история: което не става от веднъж, може да стане постепенно. Което не можеш сам, можеш с приятели. Което не става със сила, става с хитрост. Разбрахте ли?

- Разбрахме.

- Нищо не сте разбрали. Току що накъсахте договорите, които подписахме преди 2 години и аз отново станах владетел на цялото царство.

И после яли, пили и се веселили, и ако не са измрели - сигурно са живи.

Пеперуда!

Имало едно време един много беден и нещастен човек. Никога не му вървяло в нищо и винаги се страхувал от следващото предизвикателство. Знаел си предварително, че ще се провали и не полагал дори усилия да опита, за да не се измори излишно.

Веднъж попаднал на една вълшебна поляна. Тя била цялата сребърна - със сребърна трева и сребърно дърво растящо по средата. То било толкова високо, че върхът му се скривал в облаците. От върховете на клоните му растяли приказно красиви сребърни ябълки.

Приближил се човекът до дървото и се помъчил да стигне до ябълките, понеже бил гладен и жаден, но те били прекалено високо за да ги стигне човек от земята. Отчаял се той. Седнал и заплакал, понеже нямало смисъл да продължава да търси храна и вода, щял да си умре тук гладен и жаден - под дървото отрупано с ябълки.

Изведнъж нещо го ударило леко по главата и паднало в ръцете му. Бил един малък зелен и разлистен клон. Отчупил се от върха на дървото и малко по малко стигнал до долу.
Събудил се човека. Огледал клона и решил да го захапе да види дали няма да има вода в него.

Захапал го и - се изпълнил със сила и решителност. Прегърнал дървото и започнал да се катери по него сантиметър по сантиметър нагоре. С последни сили успял да стигне до първите клони и седнал да си почине. Погледнал ябълките, но те били прекалено далеч от него - на самия край на клона, а клонът бил прекалено тънък там, за да го издържи. Затова той продължил нагоре към върха със надежда, че близо до върха ще има някоя в неговия обхват, която да може да стигне.

Вървял, вървял нагоре и изведнъж главата му се показала над върха на дървото. Не било толкова високо, колкото изглеждало отдолу. Видял той истинското слънце, което огрявало и давало топлина и сила. Видял, че дървото си било зелено, разлистено и тревата също била зелена. А ябълките изглеждали още по-красиви, защото били златни, но си били все така недостъпни ниско долу, далеч от стъблото.Там където се виждало сребро отдолу - било като мъгла, която изкривявала погледа и разколебавала хората, като показвала по-страшни и по-опасни нещата отколкото били в действителност.

Така той бил поставен пред невъзможен избор. Отново нямало какво да направи - ако скочел към ябълките - щял да падне от високо и да умре. Ако останел - щял да умре от глад.

За пръв път в живота си - той решил да се бори до край. Засилил се и скочил към ябълките. И се случило чудо - в момента, когато стигнал до мъглата и я докоснал - тя се събрала около него и забавила падането му. Порастнали му били крила на пеперуда и той ги размахал радостно - за да стигне до ябълката и да я изяде. Стигнал я и - кацнал, за да я яде на спокойствие.

Когато се нахранил - видял, че крилата му са се скрили като татуировка на гърдите му над сърцето. Това му останало като знак, че когато сърцето е смело и не се поддава на страха и илюзиите, които заблуждават ума - винаги ще намери начин и изход от ситуацията.

Компютър!

Оръжие?
Информация?
Живот?
Смърт?
Болест?
Лек?
Секс?
Всичко, което потърси човек се намира в него.
Но няма душа, която да се стопли от радост.
Няма ръка, която нежно да погали.
Няма уста с която да проговори.
Няма устни, които да целунеш.
Няма сърце, което да се изпълни със любов.
Има само процесор и пластмаса,
които могат да правят само това, което им е казано,
но дори и да им кажеш
не може да почувства,
не може да обича,
не може да мрази,
не може да се грижи,
не може да плаче,
не може да се смее.
Да това е Компютърът.
Най-великото творение на 20 век.
Но не е по-голямо от който и да е човек!

Избирам!

Днес ми е тъжно,
аз избирам да поплача.
Утре ми е весело,
аз избирам да се смея.
Друг път съм ядосан,
избирам да се развикам,
за да освободя гнева предизвикан.
Друг път ме боли,
избирам да наложа с любов тези рани.
Аз избирам да имам избор
и да съм себе си,
а не да съм в капана на трябва и не трябва,
защото те са инструментите да изпълня на другия - неговите искам.
Трябва - е липса на отговорност!
Трябва  - е липса на желание!
Трябва  - е пълно със болка, тъга, нещастие, гняв!
Аз избирам!
И оставям на страна това трябва.
Аз избирам!
И заменям болката, тъгата, нещастието и гнева
с една простичка, но всеобхватна любов.
Любов към себе си,
за да имам сили да помагам на другите!
Любов към другите,
за да имат нужда от по-малко помощ!
Любов към света,
за да има къде да живея!
Любов и към врага,
защото той има най-много нужда от нея,
защото от кръга на омразата има само един изход
и това е любовта!

Силата на един направен избор! - Оригиналът на английски език

Здравейте! Реших че след като съм публикувал преведената и адаптирана версия на тази история, ще бъде добре да публикувам и оригиналът й на английски, за да могат хората, които знаят добре английски - да й се насладят напълно. Ето я и нея.

"This will make you cry!!!

 

Two  Choices

What  would you do?....you make the choice. Don't look for a punch line, there isn't one. Read it anyway. My question is: Would you have made the same  choice?

At a  fundraising dinner for a school that serves children with learning  disabilities, the father of one of the students delivered a speech that  would never be forgotten by all who attended. After extolling the school  and its

dedicated staff, he offered a question:

"When not interfered  with by outside influences, everything nature does, is done with  perfection.

Yet my son, Shay, cannot learn things as other children do.  He cannot understand things as other children do...

Where  is the natural order of things in my son?"

The  audience was stilled by the query.

The father continued. "I believe  that when a child like Shay, who was mentally and physically disabled  comes into the world, an opportunity to realize true human nature pre sents  itself, and it comes in the way other people treat that child."

Then he  told the following story:

Shay and I had walked past a park where  some boys Shay knew were playing baseball. Shay asked, "Do you think  they'll let me play?" I knew that most of the boys would not want someone  like Shay on their team, but as a father I also understood that if  my son were allowed to play, it would give him a much-needed sense of  belonging and some confidence to be accepted by others in spite of his  handicaps.

I approached one of the boys on the field and asked (not  expecting much) if Shay could play. The boy looked around for guidance and  said, "We're losing by six runs and the game is in the eighth inning. I  guess he can be on our team and we'll try to put him in to bat in the  ninth inning."

Shay struggled over to th e team's bench and, with a  broad smile, put on a team shirt. I watched with a small tear in my eye  and warmth in my heart. The boys saw my joy at my son being  accepted.

In the bottom of the eighth inning, Shay's team scored a few  runs but was still behind by three.

In the top of the ninth inning,  Shay put on a glove and played in the right field. Even though no hits  came his way, he was obviously ecstatic just to be in the game and on the  field, grinning from ear to ear as I waved to him from the stands.

In  the bottom of the ninth inning, Shay's team scored again.

Now, with two  outs and the bases loaded, the potential winning run was on base and Shay  was scheduled to be next at bat.

At this juncture, do they let Shay  bat and give away their chance to win the game?

Surprisingly, Shay was  given the bat. Everyone knew that a hit was all but impossible because   ;Shay didn't even know how to hold the bat properly, much less connect with  the ball.

However, as Shay stepped up to the plate, the pitcher,  recognizing that the other team was putting winning aside for this moment  in Shay's life, moved in a few steps to lob the ball in softly so Shay  could at least make contact.

The first pitch came and Shay swung  clumsily and missed.

The pitcher again took a few steps forward to toss  the ball softly towards Shay.

As the pitch came in, Shay swung at the  ball and hit a slow ground ball right back to the pitcher.

The game  would now be over.

The pitcher picked up the soft grounder and could  have easily thrown the ball to the first baseman.

Shay would have been  out and that would have been the end of the game.

Instead, the  pitcher threw the ball right over the firs t baseman's head, out of reach  of all team mates.

Everyone from the stands and both teams started  yelling, "Shay, run to first!

Run to first!"

Never in his life had  Shay ever run that far, but he made it to first base.

He scampered down  the baseline, wide-eyed and startled.

Everyone yelled, "Run to  second, run to second!"

Catching his breath, Shay awkwardly ran towards  second, gleaming and struggling to make it to the base.

B y the time  Shay rounded towards second base, the right fielder had the ball . the  smallest guy on their team who now had his first chance to be the hero for  his team.

He could have thrown the ball to the second-baseman for the  tag, but he understood the pitcher's intentions so he, too, intentionally  threw the ball high and far over the third-baseman's head.

Shay ran  toward third base deliriously as the runners ahead of him circled the  bases toward home.

All were screaming, "Shay, Shay, Shay, all the  Way Shay"

Shay reached third base because the opposing shortstop  ran to help him by turning him in the direction of third base, and  shouted, "Run to third!

Shay, run to third!"

As Shay rounded  third, the boys from both teams, and the spectators, were on their feet  screaming, "Shay, run home! Run home!"

Shay ran to home, stepped on the  plate, and was cheered as the hero who hit the grand slam and won the game  for his team

"That day", said the father softly with tears now  rolling down his face, "the boys from both teams helped bring a piece of  true love and humanity into this world".

Shay didn't make it to  another summer. He died that winter, having never forgotten being the hero  and making me so happy, and coming home and seeing his Mother tearfully  embrace her little hero of the day!

AND NOW A LITTLE FOOT NOTE TO  THIS STORY:

We all send thousands of jokes through the e-mail without a  second thought, but when it comes to sending messages about life choices,  people hesitate.

The crude, vulgar, and often obscene pass freely  through cyberspace, but public discussion about decency is too often  suppressed in our schools and workplaces.

If  you're thinking about forwarding this message, chances are that you're  probably sorting out the people in your address book who aren't the &nb sp;"appropriate" ones to receive this type of message Well, the person who  sent you this believes that we all can make a  difference.

We  all have thousands of opportunities every single day to help realize the  "natural order of things."

So many seemingly trivial interactions  between two people present us with a choice:

Do we pass along a little  spark of love and humanity or do we pass up those opportunities and leave  the world a little bit colder in the process?

A wise man once said  every society is judged by how it treats it's least fortunate amongst  them...

You now have two choices:

1. Delete

2.  Forward

 

May your day, be a Shay Day."

Сутрин

Той събуди се и стана. Отвори прозорците и пердетата на стаята, за да влезе въздух в стаята. Навън беше прекрасен слънчев ден! Изми се, закуси и излезе.

Видя, че съседът не е добре нещо. Стоеше на перваза на прозореца и гледаше, без да вижда. А в очите му се четеше само болка, тъга и мъка.

Той пристъпи близо до съседа - докосна го, усмихна се и го поздрави. Помогна му да се изправи. Изведе го навън. Показа му планините високи. Показа му езерата дълбоки. Показа му и майските цветя. Показа му и плодната земя.

И съседът живна и прогледна. Видя и светлината дневна. Защото и в най-мрачната душа има място за светлина, стига да има кой на й отвори вратата да влезе.

А Той продължи си по пътя на живота. За него беше просто една обикновенна сутрин. Да дава на другите щастие беше неговата благословия!

Начало!

Събуждам се.
Оглеждам се.
Разбирам, че живея.
Дали да плача или да се смея,
но съм жив - тук и сега!
В тази любима и омразна родина,
тъй трудно и тъй сладко е да я приемеш като роднина.
Ставам,
радвам се,
обличам се.
Работя,
ям,
движа се.
Аз съм част от цялото, наречено живот.
Аз съм цялост от частите - наречени човешки чувства и емоции.
А днес прекрасен ден е за начало.
На седмица прекрасна и добра!
За да се движим все напред
и напред към света!

Празнувам живота си!

Компютърът ми включен е,
и готов е за споделяне.
На мисли, чувства тъй добри,
че от любов може да изгори.
А касетофона музика издава,
сърцето в танца да зарадва.
Стая тъй малка и уютна,
за сам човек достатъчно просторна -
да правя всичко в нея мога,
без вина или тревога.
Телевизорът пък щом запее,
може да накара душата да се смее
на глупости парламентарни
или на сериални сапунарни.
Огледалото във ъгъла се крие,
не ще ни показва, това, което не искаме ние,
но то си е там във живота,
независимо дали бягаме или вървим към него.
Книги, накъдето и да се обърна,
показващи те свят, от око незърнат.
Могат да накарт ме те да заплача,
или да вървя напред във здрача,
защото в тях се крие силата на поколения
във проза или пък в стихотворения.
Приятели добри, макал и малко,
но за бройката не ми е жалко,
защото важното е, че
мога даразчитам на тях за каквото и да е.
Родители добри, но непохватни малко,
не знаещи дори, че нараняват ме със любовта си,
но любовта им въпреки че ме гори,
обичам ги и помагат ми в труден миг.
Гора необятна има тъдява,
докосвана от човека, но пълна и с плява,
защото няма нещо по-прекрасно дори
от природата и нейните красоти.
Планина висока,
равнина дълбока,
река,
поля,
басейн,
земя.
Всичко тук наоколо го има -
само да погледнем го и ставаме част от него.
Животът е хубав, дори и страхотен,
във него не можеш да бъдеш самотен.
Защото природа, небе и човек,
ще те следват и вървят заедно век след век!

Черна роза

Тя е нежна и красива.
Тя е рядка и е дива.
Тя има бодли,
а от тях боли.
Тя е скъпа,
но не само за джоба.
Тя е скъпа на душата,
заради щастието, което дава -
да видиш нещо рядко и красиво,
па макар и за миг,
за да живееш без нужда от на болката вик!

Работа

Ставам и идвам при тебе сега,
но не знам дали ще се подчинявам или ще мога да творя.
Ти може да си гадна или пък добра,
но си необходима.
Ти даваш ми храна,
дори и за душата ми тъй наранима.
За това аз търся те, избирам.
Ти си част от живота ми, аз те намирам.
И за тебе припирам.
Бързам да отворя вестника или интернет.
Но забравям,
въпреки че съм поет.
Че времето е кратко,
а имаме да преживеем мигове безчет.
Когато теб те няма,
но има ги твойте плодове.
Защото те ще растат
и за бъдещите векове!

Наркотик

Аз искам те тук и сега
и нивга не ще ти се наситя!
Ти даваш ми сила реална и вълшебна.
Макар и да отричах да имам подобна потребност.
О - колкото повече имам те,
толкова повече желая те.
Защото няма по-добър наркотик на света
и си двигател за мене сега.
Ти си ЩАСТИЕТО!!!
Наркотикът за моята душа!

Книга

Думи силни,
думи слаби,
думи грозни,
думи красиви.
Съчетани са в изречения
и с променени са значения.
За определена цел?
Добра?
Лоша?
Ти реши!
И ще видиш - всичко ще се промени.
Защото в началото не беше словото!
Предшествано беше то от мисълта и намерението!

Вода

Аз съм река,
аз съм дъжда.
Аз съм море,
аз съм част и от всякое небе.
Аз съм сълза,
дали от радост или от тъга?
Аз съм сила,
аз съм и слабостта на огъня!
Аз съм лед - тук и там,
аз мога и да се изпаря, щом усетя плам.
Аз съм вода
и такваз ще остана,
за да ти дам сила,
да преодолееш всяка рана!
Дори и тези на душата!

Болест?!?!?!

Аз съм топъл
и в мен нещо тъй гори.
Аз съм разсеян
и с отвлечени мисли.
Аз съм сам,
но следвам някой неотлъчно ден след ден.
Болен ли съм?
Не - просто влюбен!
И ЗА НЕЩАСТИЕТО ЗАГУБЕН!

Жажда

Аз искам да пия,
но не вино или вода.
Аз искам да се докосвам,
но не до тела.
Аз съм само душа
и съм жадна да се докосна до любовта във вашите сърца.

Глутница

Силни и слаби.
Млади и стари.
Мъже и жени.
Деца и възрастни.
Какво е това?
Глутница???!!!
О, не! Не това!
Това представлява всяка душа!
Тъй като безсмъртна е тя!
И носи всичко тук и сега!

Сам или единствен?

Аз съм сам,
но съм един от много.
Аз съм единствен,
но пък съм самотен във тревоги.
Аз съм човек
и живея си живота.
Аз не съм сам,
защото мога и да не съм един от много!
Ако избера - ще бъда един от вас!
Тук и сега!
Ще раздам на всеки частица от своята душа!
Така няма да съм сам,
нито пък единствен.
А ще съм част от всеки
и всеки ще е част от мен.
И така ще сме едно
до сетният ни ден.

Топлина

Аз чувствам се топъл,
но няма огън тук, сега!
Аз чувствам се светъл,
но няма слънце, навън е нощта!
Аз чувствам се пълен,
но не от храна!
Аз чувствам се мъж,
но не, защото до мене има жена!
Аз чувствам се топъл,
защото съм тук и сега!
И грабя с пълни шепи от живота!

Душа

Тъй нежна.
Тъй ранима.
Аз съм тъжна.
Аз съм неутешима.
За мен е лекът един на този свят.
Капчица любов - дори от непознат.
Тъй виждам аз светлината без очи.
Тъй чувам аз слова и без уши.
Защото в мен огън тук гори,
но той не пари и не плаши.
Тоз огън не загася се от вода,
а само от собствената ми тъга,
но само ако аз позволя!
Без мен не можеш чувства ти,
дори и в най-далечните мечти.
Защото дори и разума - тъй умен и завършен,
дори и той не е съвършен.
Защото той родил се е в място непроменимо,
а за разтеж трябва воля за смърт и прераждане неумолимо.
За това аз съм ТВОЯТА ДУША.
Готова на всичко да ти даде щастие сега!

Мрачна светлина

В мен е мрак!
И зле съм пак!
Но пак на крак
вървя напреде аз
във този час!
А зад мрака крий се светлина,
ако не беше, как щяхме да знаем, че е мрак това?
И тази мрачна светлина ни огрява
с радост, с тъга, с тишина и врява.
А днес мога да съм щастлив или тъжен,
Но знам, че животът ми така е по-пълен!
Защото без мрака няма светлина,
дори и в най-невинната душа!

Зима

Болка, студ и самота!
Сняг и лед са тук сега!
А в сърцето ми тъй топло е!
Но защо не може и тялото ми да се стопли?
С тази енергия тъй силна, дивна?
На красота неуморима.
А има ли тук някой, който да знае
какво е любов, но да си трае?
Искам да можех да прегърна нечия душа,
но не искам да й давам от моята тъга.
Аз искам да съм топлото слънце на света!

Елен

Живее си елен.
Във лес красив, зелен.
Тук там той се показва,
Листенцата подрязва.
За да се нахрани той във този ден,
тъй за всички е благословен.
Защото старата гора,
ще се почувства по-нова.
И ще израстнат новите листа,
за пролет чиста и добра.

Човекът, който чакал живота да почука на вратата!

Имало едно време един човек. Той все чакал живота да дойде да почука на вратата му и да му донесе щастието му.

Чакал, чакал, чакал. Уморил се от чакане, но не искал да излезе, за да не вземе да пропусне ако случайно точно, когато го няма - да вземе да дойде живота и да се разминат.

Гледал навън как хората се разхождали, работели, радвали се, тъгували, ЖИВЕЕЛИ и им завиждал от малкото прозорче, което му давало единствено частица от света наоколо.

Бил организирал всичко така че да няма нужда да излиза и за миг. Телефонът му имал записани номерата на всички важни за него хора. Постоянно се информирал от телевизията за събитията по света. Всяка сутрин идвала жена, за да почисти и подреди къщата му (той нямал време - все гледал през прозореца и чакал да се появи живота по пътеката). Дори намерил кой да му носи храната и водата.

Един ден обаче станало нещо и - той се почувствал зле! За пръв път му се случвало нещо, за което не бил се подготвил предварително. За пръв път нещо контролирало него, а не той да го контролира.

Видял се принуден да направи нещо. Гледал телевизия, но там не му казвали нищо полезно. Жената, която почиствала и хората, които му носели храната си били тръгнали и щяли да дойдат чак утре.

И ето той се принудил - отворил вратата и излязъл навън.

В този момент той се обърнал настрани и - видял живота да стои и да го гледа. Веднага се почувствал по-добре. Попитал учудено:

- Къде беше? Чаках те цял живот, а ти си бил тук. Защо не дойде при мен!

- Аз винаги съм бил тук. -бил отговорът на живота - Просто трябваше да излезеш и да ме потърсиш, а - не да чакаш аз да дойда!

Герой

Избранник на съдбата беше той.
Дали свърхчовек или обикновен герой?
Не той не разполагаше със супер сили.
И не виждаше като животните дори!
Но той все пак беше избранникът на събдата.
Дали на лошата или добрата?
Не знам! Реши ти в този час!
Той вземаше решения прости и велики.
Отделяше съдби от пътя лоший.
Но как го правеше не знам.
Той просто имаше сърце и дух голям!
Да избира в трудните моменти,
когато изборът е труден за всеки друг от нас!
Но не забравяй - героят е във всеки един от нас!

Денят на един шастливец!

Събуди се сам сред полето!
Приятел му беше небето!
Той тръгна през трънлива поляна!
Кръвта му за тръните храна стана!
Но той не се спря!
Знаеше, че мисия има сега!
Да донесе радост на света!
И тръгна през полето!
Облаците гонеха го през небето!
А вятъра видя го и се зачуди,
абе от де се раждат хората тъй луди?
А дали е лудост радостта!
Тогава аз съм щастлив да се наричам най-лудия на света!

Танцът на една сълза!

Е ето тя се там роди,
намокри нечии страни!
Тя носи облекчение
и подобрява настроение.
Тя идва с радост или пък с тъга,
но дава сила на всяка близка нам душа!
Да посрещне всичко бъдно, минало!
Макар и да не можем го преглътнем жилаво!
А днес тя се търкулна по бузата нежна,
спусна се по лицето,
падна на земята не тежко,
а бързо се изпари към небето.
И отново ще се прероди някой ден,
когато е най-необходима!
Защото тя е безсмъртна!
Тя е вода!
Тя е сълза!
Тя е езикът на нашата душа!

Промяна!

Аз мислех, че съм черен гарван!
И, че душата ми е черна!
А с любов неивоверна,
бях дарен аз от света!
Показаха ми разбиране, доброта!
И разбрах във миг един,
аз мога да съм фриволен делфин!
И мога да дишам под вода!
И мога дори за миг да полетя!
А мога дори да бъда бяла лястовица,
носеща надежда на детската душица!
Мога и да съм дърво,
тъй силно и добро,
носещо живот и здраве
на всички земни твари!
А мога и да съм ленивец,
изтегнал се под слънцето щастливец!
Защото всяко живо същество
има място и само си го избира то!

Силата да се живее!

Животът е труден - ДА!
Животът е чуден също тъй!
Живеем ний тъй кратко,
но тъй пълноценно!
А искаме да живеем го до последно!
Сила е да се живее!
Но сила е да се приеме и смъртта!
Стига да не тичаш към ней сега!
А днес събуждам се с усмивка
и търся сутрешна разтривка!
Но ето аз съм сам,
но само във ума си!
Та тук са всички - АЗ ЗНАМ!
На мене във душата.
И носят и те частица от моята душа,
тъй нежна, сигурна, добра.
Надявам се тъй всеки от вас
да се зарадва на този стих в този час!
За всеки случай не забравяйте,
че когато ви потрябвам - аз винаги ще съм до вас!
Макар и само в мислите,
по-силни от на света културистите!
Достатъчно е тук и сега,
ний да помним, че има някой, който мисли за нас нейде по света!

Силата на един направен избор!

Това ще те накара да заплачеш!!!

Два избора

 Какво би направил?... изборът е твой. Не търси изречението, което да е гръмко и прихващащо окото - няма такова тук! Просто прочети този текст до края. Моят въпрос към теб читателю е: "Би ли направил същия избор?"


На една благотворителна вечеря в помощ на училище за деца с трудности по отношение на ученето - бащата на едно от тези деца разказва история, която няма да бъде забравена от нито един от тези, които са я чули. Той попитал следното:

"Когато никой не пречи на природата - тя създава всичко с перфектност непостижима за никой друг.

И все пак моят син Шей не може да учи нещата от живота както го могат повечето други деца. Не може да разбира нещата от живота като другите деца.

Къде е естественият ред на нещата в моят син?"

Присъстващите се вцепениха от този въпрос и никой не смееше да мръдне или да каже нещо.

След няколко секунди бащата продължи: "Аз вярвам, че когато дете като Шей, което е умствено и физически в неизгодно положение спрямо заобикалящия го свят - той ни предоставя възможност да представим пред себе си и пред околните същината на човешката природа. И това става посредством начина, по който се отнасяме към това дете."

И ето каква история той разказа:

"Шей и аз се разхождахме в парка, където някакви момчета, които той познаваше играеха бейзбол. Шей попита "Мислиш ли, че биха ми позволили да поиграя с тях?" Аз знаех, че повечето момчета не биха се съгласили, но като баща знаех, че - ако му бъде позволено, Шей щеше да получи така необходимото му чувство за принадлежност и увереност, че другите го приемат въпреки пречките, които имаше по рождение.

Аз се приближих до едно от момчетата на полето и попитах (без да смея да се надявам) дали Шей може да се присъедини към играта им. Момчето се огледа, за да се консултира с останалите от своя отбор и каза: "Ние губим до момента с 6 пробега и е краят на осмата от общо 9 части на играта. Предполагам, че може да дойде от нашият отбор и ще се опитаме да го оставим да удари топката през последната част."

Шей се запрепъва към резервната скамейка на отбора и с блаженна усмивка си навлече фланелката на отбора. Аз гледах от страни, а малка сълза се плъзна по бузата ми и чувствах невероятна топлина в сърцето си. Момчетата виждаха радостта ми от това да видя сина си приет като равен от останалите.

До края на частта отбора на Шей намали разликата на 3 пробега, а в средата на деветата част - Шей сложи ръкавица и беше пуснат да играе силно в дясно на терена. Въпреки че не му се отдаде възможност да отиде топка към него - той очевидно изпитваше чиста наслада от това, че просто е на игралното поле заедно с останалите деца - с усмивка от ухо до ухо, докато аз му махах от трибуните.

Дойде момента на последният удар за играта. Отборът на Шей беше изравнил и имаше възможност със това отиграване да спечели играта. Но точно в този момент беше дошъл редът на Шей да батира.

Това постави отбора в трудно положение. Трябваше ли да се откажат от победата, за да оставят Шей да батира?

Изненадващо - той беше изпратен на полето и се иправи, за да батира топката. Всеки знаеше, че няма никакъв шанс той да улучи, тъй като дори не можеше да държи правилно бухалката.

Въпреки всичко противниковия играч, който видя, че отборът на Шей се отказва от победата само и само, за да достави удоволствие на Шей - се приближи максимално близо и се постара да подаде топката колкото се може по-леко и внимателно, за да има възможност Шей да я удари.

Първото хвърляне дойде леко, но Шей се заклати непохватно и пропусна.

Противниковия играч се приближи още повече и хвърли топката още по-леко. Шей успя с последни усилия да докосне леко топката и тя се върна към противниковия играч - давайки му още един шанс да вземе победата от отбора на Шей. Вместо това противниковия играч хвърли топката далеч от всякакви играчи, за да няма кой да попречи на Шей.

В този миг цялата публика, всички играчи от двата отбора и съдиите скочиха на крака и започнаха на викат за Шей: "Давай Шей! Бягай към първа база! Бягай към първа база! ДАВАЙ ШЕЙ!"

Никога през живота си Шей не беше бягал толкова дълго, но някак успя да стигне до първа база. Куцукайки премита през линията й - едва поемайки си дъх и залитайки с широко отворени очи.

В този миг той чу как всички завикаха "Давай Шей! Бягай към втора база! Бягай към втора база! ДАВАЙ ШЕЙ!" Задъхвайки се, куцукайки и борейки се с всички сили - той побегна към втората база целеустремено.

В това време друг от противниковите играчи - слаб и неугледен - успя да стигне до топката и за пръв път имаше шанс да бъде героя за своя отбор и да донесе победата в играта. Въпреки това, разбирайки идеята на своя съотборник - той я захвърли още по-далеч, за да не скърши хатъра на момчето.

В това време Шей беше стигнал вече до трета база и вече се клатушкаше като пиян от преумора - каквато не беше изпитвал до сега в живота си. В този момент той щеше да падне на земята, но трети противников играч се приближи и му помогна да продължи подкрепяйки го по пътя на победата.

Всички крещяха "Шей бягай към победата! БЯГАЙ КЪМ ПОБЕДАТА!" Дори се бяха събрали допълнителни зрители привлечени от виковете на цялата тълпа и също го подкрепяха и аплодираха.

Шей стигна финалната линия, стъпи на земята и беше аплодиран като героят на деня - донесъл победата за своя отбор."


Със сълзи на очи бащата продължи да разказва: "В него ден - всички тези хора, начело с момчетата от двата отбора, помогнаха да се донесе частица истинска любов и хуманност на този свят.

Шей не успя да посрещне друго лято. Почина същата година през зимата, но така и не забрави до края на живота си, че за един ден беше героят на татко, на мама и на целият град!"

И СЕГА ЗА ЗАВЪРШЕК НА ИСТОРИЯТА

Да - читателю мой! Отдели само още няколко минути! Недей да бързаш след като си имал търпението да прочетеш до тук. Постоянно пращаме и получаваме шеги и весели истории по е-майл, но когато стане дума за изпращане или получаване на съобщения за изборите, които променят живота - всеки се колебае.

Грубостта и вулгарността често ни заливат нецензурирани през кибер пространството, но ние също толкова често (дори повече) забравяме да говорим за достойното поведение на работа, на училище, в живота.

Ако в момента се чудиш "На кого бих помогнал/а ако му пратя това съобщение?" - вероятно пресяваш тези, които са "неподходящи" или "неподготвени" или каквото и да е, което да те спре да го споделиш, но аз смятам, че всеки заслужава шанса да види какво е да избереш и да поемеш отговорността за избора си!

Всички ние имаме всеки ден хиляди възможности за да осъзнаем "Естествения ход на нещата". Толкова много неща водят до правенето на един или друг избор.

Дали използваме възможността да дадем малко искрица любов на света или - я оставяме да си отмине, оставяйки и света малко по-студен като резултат?

Един умен човек е казал - "Обществото се оценява по това как се отнася към най-слабите и уязвими негови членове!"

А КАКЪВ Е ТВОЯТ ИЗБОР?

Нека твоят ден бъде поне толкова щастлив, колкото беше описаният по-горе ден на Шей.

Лунната роза

Родих се аз самичка,
и завидяха всички!
Всички те харесват светлина,
а аз си падам по пълната луна!
Те всички търсят чудни красоти,
а аз единствено дарявам ги с бодли!
Махни се светлина!
Тъй гадна и добра,
но само за тях си така,
а мен ме остави сама!
А аз разцъфвам и дарявам красота през нощта,
но дали има кой да види това?

Щастието на тъгата

Аз съм Тъгата,
Страшна и космата!
От мен всеки бяга,
рани с щастие налага!
Предвестница съм на доброто,
както зеницата е входът към окото!
Във всеки крия се аз,
но не признавам в този час,
че съм лоша, нито пък, че съм добра!
АЗ СЪМ ПРОСТО НЕОБХОДИМА НА СВЕТА!!!

Добрият вампир

Аз пия кръв,
но не винаги съм пръв!
Всичко в живота хаби ни енергията,
а кръвта възстановява я в синергията!
Но нуждая се аз от още кръв,
понеже нямам собствена във свят такъв,
където данъчни и адвокати кръвопийци,
ни вземат щастието от успеха,
а аз ви вземам болката и страха,
след като изпълнят ролята си за успеха!

Любов Неимоверна

Любов къде си ти?
Дали единствено в мечти?
А толкова да те мечтая
и само тебе на желая!
ЕЛА! Аз те приемам
с болката и тъгата се заемам -
те са част от теб - ЕЛА!
Позволи си да бъдеш част от света!
Ти имаш нужда от откровенност,
а наранявам те с враждебност!
И тъй, къде живееш ти?
Не - не е в моите мечти.
Ти част си от мен!
И знам, че ще те срещна някой ден.
В дълбините на моята душа,
макар и наранена в тъмната доба!
Душата ми те желае и приема!
И решава сама тази страшна дилема!

Игла

Аз мога да бода!
Аз мога да пробия!
Аз мога да руша!
Аз мога да убия!
Аз мога да се спра!
Аз мога и да шия!
Аз мога да дам живот!
Аз мога и да го увия!
А ти какво искаш да съм аз?

Надежда

Аз движа се последна,
но никога не спирам!
Аз нося се бавно,
но винаги пристигам!
Аз не съм реална,
но щастие нося реално!
Аз съм в теб!
Аз съм в мен!
Аз съм във всичко!
Аз съм живот!
Аз съм и смърт!
Аз съм движение!
Аз съм НАДЕЖДАТА!

Сълза

Родих се от човек!
Но аз съм вода!
И нося в себе си храна!
Но нося щастие за мен,
тъй както и на татко и на мама,
независимо аз колко съм голяма.
Защото знам, че животът ми е кратък -
един голям, но необходим за другите упадък!

Къде?

Къде съм аз?
Къде си ти?
Къде сме всички ние тук?
Дали напук?
Дали пък за добро?
Дали пък не за лошо?
Дали сами?
Аз знам!
Тук съм и вие също,
за да живеем,
а и за да умрем.
Но да не забравяме -
ЗА ВСИЧКО СИ ИМА ВРЕМЕ И МЯСТО!

Вятър и вода

И ето синият ветрец
Донася ни необходимия дъждец!
На растенията живот той дава,
дори на тези - мислени за плява!
А вятърът - довял е той живот,
дори да го направим ний компот.
Но ето слънцето изгрява
и вятърът надалече се отвява.
Да носи радост и живот -
на целия човешки род.

Принцеса

Родила се Принцеса!
Попитала: Къде съм?
От слънцето родих се!
За луната скрих се!
С вас излизам да играя,
а да се смея аз не зная!
Сърцето си за вас открих
и с любов безмерна ви дарих!
Но къде си ти небе,
та намирам те във синьото море?
Към тебе аз мечтая да вървя,
за теб родена съм сега
и все пак вървя по планетата земя!
Как далеч отиваш ти,
че дори и в най-далечните мечти
не те достигам аз,
освен във сън, във късен час.
Дано не се събудя утре аз,
че живота труден е и лютив като праз,
а страх ме е да не отровя се аз!