Търсене в този блог

петък, 12 ноември 2010 г.

Силата на единството, слепотата на завистта и предимството на ума пред мускулите!

Имало едно време едно царство. Царят бил могъщ, но и добър владетел. Управлявал дълго и мъдро царството си и решавал всички проблеми, които възниквали. Един ден решил да изпита синовете си - дали са готови да бъдат царе и те и - седнал с тях да подпишат договори за това да получат по една равна част от половината от царството, а той да управлява другата половина от него за 5 години. След това - било записано в договора, който от синовете се представел най-добре щял да получи царството.

Минала една година. Синовете се стараели да поддържат реда и да ръководят добре своите дялове, но се мъчели повече да впечатлят стария цар с думи и - да очернят или направо да превземат частите на другите синове. Заради това - царствата им западали и не можели да поддържат реда и разкоша във все още управляваното царство на баща им.

Един ден - 2 години след началото, старият цар ги повикал на съвещание и обявил:
- Ето ви един пакет с хартии. Който от Вас успее да го скъса - ще вземе цялото царство, заедно с моята част.

Опитвали се един по един синовете, напъвали се със всички сили, мъчили се, но така и не успели. Тогава царят пак се обадил:
- Опитайте сега да скъсате хартиите с общи усилия. Ако успеете - ще си раделите поравно и моята част и ще ви оставя за винаги по едно царство.

Захванали се синовете и след общи усилия и много мъки - пак не успели.
- А сега се опитайте да късате хартиите лист по лист. - Казал стария цар.

Опитали синовете и този път с радостни викове успели за секунди да скъсат всички хартии в топа.

- Запомнете - рекъл царят, - три поуки от тази история: което не става от веднъж, може да стане постепенно. Което не можеш сам, можеш с приятели. Което не става със сила, става с хитрост. Разбрахте ли?

- Разбрахме.

- Нищо не сте разбрали. Току що накъсахте договорите, които подписахме преди 2 години и аз отново станах владетел на цялото царство.

И после яли, пили и се веселили, и ако не са измрели - сигурно са живи.