Имало едно време един Циклоп. Той си имал две очи, но когато отворел дори едното си око - каквото погледнел и се изпепелявало в адски пламъци, а ако си отворел и двете бил в състояние да срути планина. От страх от собствената си сила веднъж отишъл до един вулкан и си направил слънчеви очила то вулканични камъни и диаманти за стъкла, но дори и тези очила му помагали само ако гледал с едното око - ако отворел и двете - щял и тях да изпепели. За това хората го наричали Циклопът с огнените очи.
Живял дълги години сам, понеже всички го отбягвали от страх или завист - в своята пещера и се чувствал много самотен, тъжен и яростен на този несправедлив свят, който го е родил такъв урод.
В един момент обаче не издържал на самотата и тръгнал да обикаля света, за да търси сродна душа, с която да живее и да има за другар. Навсякъде обачебил изгонван. Някъде хората го смятали за твърде горд и надменен, че носи слънчеви очила и през нощта и гледа само с едното си око. Други ги било страх от вида му. Трети пък му завидели и му пратили убийци, а когато той ги изпепелил, понеже не знаел как по друг начин да се защити - изпратили и армии. Той от отчаяние ги изпепелил и тях и продължил нататък.
Така ден след ден - царство след царство никъде не го приемали, докато изведнъж стигнал до своята стара пещера. Огледал се и се отчаял - бил обиколил целия свят, а така и не намерил съратник, който да го разбира и приема. Отчаял се и седнал на една скала.За пръв път от очите му излязло нещо друго освен огън. От вечно затвореното му око - се отронила една сълза.
А сълзата се превърнала в приказно красива девойка.
- Коя си ти? - попитал учуден той.
- Аз съм Нимфата на водата и отдавна те следвам, понеже съм влюбена в теб.
- А защо не те видях? - ядосал се той.
- Защото от теб излизаше само лошо и разрушение под формата на огън и аз трябваше да се крия в дъжда, реката, водата, която пиеше и росата.
- А не те ли е страх, че ще мога да те унищожа сега? - заплашил той
- Не - не ме е страх. Ти вече се пречисти от нечистата си сила със собствените си сълзи, от които се родих и аз. Ето свали си очилата и ме погледни. Погледни ме смело!
Циклопът недоверчиво леко повдигна очилата си и погледна с половин око под тях. Нищо не се лошо не се случи, а Нимфата изглеждаше още по-красива. Леко обнадежден - той съвсем свали очилата си и я погледна с отвореното си око. Отново нищо лошо не стана, а Нимфата изглеждаше все по-красива и по-човечна. Събрал цялата си смелост той отвори и двете си очи. И светът наоколо се промени!
Вече виждаше светлината и топлината на слънцето. Усети аромата на цветята и видя колко са красиви. Видя, че Нимфата е всъщност обикновенна жена, която той не е виждал, закрит от очилата на страха, а той е обикновен човек - не циклоп и с обикновенни две очи, но вече със съзнанието за истинското си аз.
И заживяха дълго и щастливо Циклопът, който вече не беше циклоп и Нимфата, която никога не беше била нимфа сред хората врагове, които никога не са били врагове, а само така ги възприемаше "Циклопът" преди, под слънчевите си очила на страха.
Блогът на Росен Михайлов - Поезия в действие
