Пеперуда!

Имало едно време един много беден и нещастен човек. Никога не му вървяло в нищо и винаги се страхувал от следващото предизвикателство. Знаел си предварително, че ще се провали и не полагал дори усилия да опита, за да не се измори излишно.

Веднъж попаднал на една вълшебна поляна. Тя била цялата сребърна - със сребърна трева и сребърно дърво растящо по средата. То било толкова високо, че върхът му се скривал в облаците. От върховете на клоните му растяли приказно красиви сребърни ябълки.

Приближил се човекът до дървото и се помъчил да стигне до ябълките, понеже бил гладен и жаден, но те били прекалено високо за да ги стигне човек от земята. Отчаял се той. Седнал и заплакал, понеже нямало смисъл да продължава да търси храна и вода, щял да си умре тук гладен и жаден - под дървото отрупано с ябълки.

Изведнъж нещо го ударило леко по главата и паднало в ръцете му. Бил един малък зелен и разлистен клон. Отчупил се от върха на дървото и малко по малко стигнал до долу.
Събудил се човека. Огледал клона и решил да го захапе да види дали няма да има вода в него.

Захапал го и - се изпълнил със сила и решителност. Прегърнал дървото и започнал да се катери по него сантиметър по сантиметър нагоре. С последни сили успял да стигне до първите клони и седнал да си почине. Погледнал ябълките, но те били прекалено далеч от него - на самия край на клона, а клонът бил прекалено тънък там, за да го издържи. Затова той продължил нагоре към върха със надежда, че близо до върха ще има някоя в неговия обхват, която да може да стигне.

Вървял, вървял нагоре и изведнъж главата му се показала над върха на дървото. Не било толкова високо, колкото изглеждало отдолу. Видял той истинското слънце, което огрявало и давало топлина и сила. Видял, че дървото си било зелено, разлистено и тревата също била зелена. А ябълките изглеждали още по-красиви, защото били златни, но си били все така недостъпни ниско долу, далеч от стъблото.Там където се виждало сребро отдолу - било като мъгла, която изкривявала погледа и разколебавала хората, като показвала по-страшни и по-опасни нещата отколкото били в действителност.

Така той бил поставен пред невъзможен избор. Отново нямало какво да направи - ако скочел към ябълките - щял да падне от високо и да умре. Ако останел - щял да умре от глад.

За пръв път в живота си - той решил да се бори до край. Засилил се и скочил към ябълките. И се случило чудо - в момента, когато стигнал до мъглата и я докоснал - тя се събрала около него и забавила падането му. Порастнали му били крила на пеперуда и той ги размахал радостно - за да стигне до ябълката и да я изяде. Стигнал я и - кацнал, за да я яде на спокойствие.

Когато се нахранил - видял, че крилата му са се скрили като татуировка на гърдите му над сърцето. Това му останало като знак, че когато сърцето е смело и не се поддава на страха и илюзиите, които заблуждават ума - винаги ще намери начин и изход от ситуацията.

Компютър!

Оръжие?
Информация?
Живот?
Смърт?
Болест?
Лек?
Секс?
Всичко, което потърси човек се намира в него.
Но няма душа, която да се стопли от радост.
Няма ръка, която нежно да погали.
Няма уста с която да проговори.
Няма устни, които да целунеш.
Няма сърце, което да се изпълни със любов.
Има само процесор и пластмаса,
които могат да правят само това, което им е казано,
но дори и да им кажеш
не може да почувства,
не може да обича,
не може да мрази,
не може да се грижи,
не може да плаче,
не може да се смее.
Да това е Компютърът.
Най-великото творение на 20 век.
Но не е по-голямо от който и да е човек!

Избирам!

Днес ми е тъжно,
аз избирам да поплача.
Утре ми е весело,
аз избирам да се смея.
Друг път съм ядосан,
избирам да се развикам,
за да освободя гнева предизвикан.
Друг път ме боли,
избирам да наложа с любов тези рани.
Аз избирам да имам избор
и да съм себе си,
а не да съм в капана на трябва и не трябва,
защото те са инструментите да изпълня на другия - неговите искам.
Трябва - е липса на отговорност!
Трябва  - е липса на желание!
Трябва  - е пълно със болка, тъга, нещастие, гняв!
Аз избирам!
И оставям на страна това трябва.
Аз избирам!
И заменям болката, тъгата, нещастието и гнева
с една простичка, но всеобхватна любов.
Любов към себе си,
за да имам сили да помагам на другите!
Любов към другите,
за да имат нужда от по-малко помощ!
Любов към света,
за да има къде да живея!
Любов и към врага,
защото той има най-много нужда от нея,
защото от кръга на омразата има само един изход
и това е любовта!

Силата на един направен избор! - Оригиналът на английски език

Здравейте! Реших че след като съм публикувал преведената и адаптирана версия на тази история, ще бъде добре да публикувам и оригиналът й на английски, за да могат хората, които знаят добре английски - да й се насладят напълно. Ето я и нея.

"This will make you cry!!!

 

Two  Choices

What  would you do?....you make the choice. Don't look for a punch line, there isn't one. Read it anyway. My question is: Would you have made the same  choice?

At a  fundraising dinner for a school that serves children with learning  disabilities, the father of one of the students delivered a speech that  would never be forgotten by all who attended. After extolling the school  and its

dedicated staff, he offered a question:

"When not interfered  with by outside influences, everything nature does, is done with  perfection.

Yet my son, Shay, cannot learn things as other children do.  He cannot understand things as other children do...

Where  is the natural order of things in my son?"

The  audience was stilled by the query.

The father continued. "I believe  that when a child like Shay, who was mentally and physically disabled  comes into the world, an opportunity to realize true human nature pre sents  itself, and it comes in the way other people treat that child."

Then he  told the following story:

Shay and I had walked past a park where  some boys Shay knew were playing baseball. Shay asked, "Do you think  they'll let me play?" I knew that most of the boys would not want someone  like Shay on their team, but as a father I also understood that if  my son were allowed to play, it would give him a much-needed sense of  belonging and some confidence to be accepted by others in spite of his  handicaps.

I approached one of the boys on the field and asked (not  expecting much) if Shay could play. The boy looked around for guidance and  said, "We're losing by six runs and the game is in the eighth inning. I  guess he can be on our team and we'll try to put him in to bat in the  ninth inning."

Shay struggled over to th e team's bench and, with a  broad smile, put on a team shirt. I watched with a small tear in my eye  and warmth in my heart. The boys saw my joy at my son being  accepted.

In the bottom of the eighth inning, Shay's team scored a few  runs but was still behind by three.

In the top of the ninth inning,  Shay put on a glove and played in the right field. Even though no hits  came his way, he was obviously ecstatic just to be in the game and on the  field, grinning from ear to ear as I waved to him from the stands.

In  the bottom of the ninth inning, Shay's team scored again.

Now, with two  outs and the bases loaded, the potential winning run was on base and Shay  was scheduled to be next at bat.

At this juncture, do they let Shay  bat and give away their chance to win the game?

Surprisingly, Shay was  given the bat. Everyone knew that a hit was all but impossible because   ;Shay didn't even know how to hold the bat properly, much less connect with  the ball.

However, as Shay stepped up to the plate, the pitcher,  recognizing that the other team was putting winning aside for this moment  in Shay's life, moved in a few steps to lob the ball in softly so Shay  could at least make contact.

The first pitch came and Shay swung  clumsily and missed.

The pitcher again took a few steps forward to toss  the ball softly towards Shay.

As the pitch came in, Shay swung at the  ball and hit a slow ground ball right back to the pitcher.

The game  would now be over.

The pitcher picked up the soft grounder and could  have easily thrown the ball to the first baseman.

Shay would have been  out and that would have been the end of the game.

Instead, the  pitcher threw the ball right over the firs t baseman's head, out of reach  of all team mates.

Everyone from the stands and both teams started  yelling, "Shay, run to first!

Run to first!"

Never in his life had  Shay ever run that far, but he made it to first base.

He scampered down  the baseline, wide-eyed and startled.

Everyone yelled, "Run to  second, run to second!"

Catching his breath, Shay awkwardly ran towards  second, gleaming and struggling to make it to the base.

B y the time  Shay rounded towards second base, the right fielder had the ball . the  smallest guy on their team who now had his first chance to be the hero for  his team.

He could have thrown the ball to the second-baseman for the  tag, but he understood the pitcher's intentions so he, too, intentionally  threw the ball high and far over the third-baseman's head.

Shay ran  toward third base deliriously as the runners ahead of him circled the  bases toward home.

All were screaming, "Shay, Shay, Shay, all the  Way Shay"

Shay reached third base because the opposing shortstop  ran to help him by turning him in the direction of third base, and  shouted, "Run to third!

Shay, run to third!"

As Shay rounded  third, the boys from both teams, and the spectators, were on their feet  screaming, "Shay, run home! Run home!"

Shay ran to home, stepped on the  plate, and was cheered as the hero who hit the grand slam and won the game  for his team

"That day", said the father softly with tears now  rolling down his face, "the boys from both teams helped bring a piece of  true love and humanity into this world".

Shay didn't make it to  another summer. He died that winter, having never forgotten being the hero  and making me so happy, and coming home and seeing his Mother tearfully  embrace her little hero of the day!

AND NOW A LITTLE FOOT NOTE TO  THIS STORY:

We all send thousands of jokes through the e-mail without a  second thought, but when it comes to sending messages about life choices,  people hesitate.

The crude, vulgar, and often obscene pass freely  through cyberspace, but public discussion about decency is too often  suppressed in our schools and workplaces.

If  you're thinking about forwarding this message, chances are that you're  probably sorting out the people in your address book who aren't the &nb sp;"appropriate" ones to receive this type of message Well, the person who  sent you this believes that we all can make a  difference.

We  all have thousands of opportunities every single day to help realize the  "natural order of things."

So many seemingly trivial interactions  between two people present us with a choice:

Do we pass along a little  spark of love and humanity or do we pass up those opportunities and leave  the world a little bit colder in the process?

A wise man once said  every society is judged by how it treats it's least fortunate amongst  them...

You now have two choices:

1. Delete

2.  Forward

 

May your day, be a Shay Day."

Сутрин

Той събуди се и стана. Отвори прозорците и пердетата на стаята, за да влезе въздух в стаята. Навън беше прекрасен слънчев ден! Изми се, закуси и излезе.

Видя, че съседът не е добре нещо. Стоеше на перваза на прозореца и гледаше, без да вижда. А в очите му се четеше само болка, тъга и мъка.

Той пристъпи близо до съседа - докосна го, усмихна се и го поздрави. Помогна му да се изправи. Изведе го навън. Показа му планините високи. Показа му езерата дълбоки. Показа му и майските цветя. Показа му и плодната земя.

И съседът живна и прогледна. Видя и светлината дневна. Защото и в най-мрачната душа има място за светлина, стига да има кой на й отвори вратата да влезе.

А Той продължи си по пътя на живота. За него беше просто една обикновенна сутрин. Да дава на другите щастие беше неговата благословия!

Начало!

Събуждам се.
Оглеждам се.
Разбирам, че живея.
Дали да плача или да се смея,
но съм жив - тук и сега!
В тази любима и омразна родина,
тъй трудно и тъй сладко е да я приемеш като роднина.
Ставам,
радвам се,
обличам се.
Работя,
ям,
движа се.
Аз съм част от цялото, наречено живот.
Аз съм цялост от частите - наречени човешки чувства и емоции.
А днес прекрасен ден е за начало.
На седмица прекрасна и добра!
За да се движим все напред
и напред към света!

Празнувам живота си!

Компютърът ми включен е,
и готов е за споделяне.
На мисли, чувства тъй добри,
че от любов може да изгори.
А касетофона музика издава,
сърцето в танца да зарадва.
Стая тъй малка и уютна,
за сам човек достатъчно просторна -
да правя всичко в нея мога,
без вина или тревога.
Телевизорът пък щом запее,
може да накара душата да се смее
на глупости парламентарни
или на сериални сапунарни.
Огледалото във ъгъла се крие,
не ще ни показва, това, което не искаме ние,
но то си е там във живота,
независимо дали бягаме или вървим към него.
Книги, накъдето и да се обърна,
показващи те свят, от око незърнат.
Могат да накарт ме те да заплача,
или да вървя напред във здрача,
защото в тях се крие силата на поколения
във проза или пък в стихотворения.
Приятели добри, макал и малко,
но за бройката не ми е жалко,
защото важното е, че
мога даразчитам на тях за каквото и да е.
Родители добри, но непохватни малко,
не знаещи дори, че нараняват ме със любовта си,
но любовта им въпреки че ме гори,
обичам ги и помагат ми в труден миг.
Гора необятна има тъдява,
докосвана от човека, но пълна и с плява,
защото няма нещо по-прекрасно дори
от природата и нейните красоти.
Планина висока,
равнина дълбока,
река,
поля,
басейн,
земя.
Всичко тук наоколо го има -
само да погледнем го и ставаме част от него.
Животът е хубав, дори и страхотен,
във него не можеш да бъдеш самотен.
Защото природа, небе и човек,
ще те следват и вървят заедно век след век!

Черна роза

Тя е нежна и красива.
Тя е рядка и е дива.
Тя има бодли,
а от тях боли.
Тя е скъпа,
но не само за джоба.
Тя е скъпа на душата,
заради щастието, което дава -
да видиш нещо рядко и красиво,
па макар и за миг,
за да живееш без нужда от на болката вик!

Работа

Ставам и идвам при тебе сега,
но не знам дали ще се подчинявам или ще мога да творя.
Ти може да си гадна или пък добра,
но си необходима.
Ти даваш ми храна,
дори и за душата ми тъй наранима.
За това аз търся те, избирам.
Ти си част от живота ми, аз те намирам.
И за тебе припирам.
Бързам да отворя вестника или интернет.
Но забравям,
въпреки че съм поет.
Че времето е кратко,
а имаме да преживеем мигове безчет.
Когато теб те няма,
но има ги твойте плодове.
Защото те ще растат
и за бъдещите векове!

Наркотик

Аз искам те тук и сега
и нивга не ще ти се наситя!
Ти даваш ми сила реална и вълшебна.
Макар и да отричах да имам подобна потребност.
О - колкото повече имам те,
толкова повече желая те.
Защото няма по-добър наркотик на света
и си двигател за мене сега.
Ти си ЩАСТИЕТО!!!
Наркотикът за моята душа!

Книга

Думи силни,
думи слаби,
думи грозни,
думи красиви.
Съчетани са в изречения
и с променени са значения.
За определена цел?
Добра?
Лоша?
Ти реши!
И ще видиш - всичко ще се промени.
Защото в началото не беше словото!
Предшествано беше то от мисълта и намерението!

Вода

Аз съм река,
аз съм дъжда.
Аз съм море,
аз съм част и от всякое небе.
Аз съм сълза,
дали от радост или от тъга?
Аз съм сила,
аз съм и слабостта на огъня!
Аз съм лед - тук и там,
аз мога и да се изпаря, щом усетя плам.
Аз съм вода
и такваз ще остана,
за да ти дам сила,
да преодолееш всяка рана!
Дори и тези на душата!

Болест?!?!?!

Аз съм топъл
и в мен нещо тъй гори.
Аз съм разсеян
и с отвлечени мисли.
Аз съм сам,
но следвам някой неотлъчно ден след ден.
Болен ли съм?
Не - просто влюбен!
И ЗА НЕЩАСТИЕТО ЗАГУБЕН!

Жажда

Аз искам да пия,
но не вино или вода.
Аз искам да се докосвам,
но не до тела.
Аз съм само душа
и съм жадна да се докосна до любовта във вашите сърца.

Глутница

Силни и слаби.
Млади и стари.
Мъже и жени.
Деца и възрастни.
Какво е това?
Глутница???!!!
О, не! Не това!
Това представлява всяка душа!
Тъй като безсмъртна е тя!
И носи всичко тук и сега!

Сам или единствен?

Аз съм сам,
но съм един от много.
Аз съм единствен,
но пък съм самотен във тревоги.
Аз съм човек
и живея си живота.
Аз не съм сам,
защото мога и да не съм един от много!
Ако избера - ще бъда един от вас!
Тук и сега!
Ще раздам на всеки частица от своята душа!
Така няма да съм сам,
нито пък единствен.
А ще съм част от всеки
и всеки ще е част от мен.
И така ще сме едно
до сетният ни ден.

Топлина

Аз чувствам се топъл,
но няма огън тук, сега!
Аз чувствам се светъл,
но няма слънце, навън е нощта!
Аз чувствам се пълен,
но не от храна!
Аз чувствам се мъж,
но не, защото до мене има жена!
Аз чувствам се топъл,
защото съм тук и сега!
И грабя с пълни шепи от живота!

Душа

Тъй нежна.
Тъй ранима.
Аз съм тъжна.
Аз съм неутешима.
За мен е лекът един на този свят.
Капчица любов - дори от непознат.
Тъй виждам аз светлината без очи.
Тъй чувам аз слова и без уши.
Защото в мен огън тук гори,
но той не пари и не плаши.
Тоз огън не загася се от вода,
а само от собствената ми тъга,
но само ако аз позволя!
Без мен не можеш чувства ти,
дори и в най-далечните мечти.
Защото дори и разума - тъй умен и завършен,
дори и той не е съвършен.
Защото той родил се е в място непроменимо,
а за разтеж трябва воля за смърт и прераждане неумолимо.
За това аз съм ТВОЯТА ДУША.
Готова на всичко да ти даде щастие сега!

Мрачна светлина

В мен е мрак!
И зле съм пак!
Но пак на крак
вървя напреде аз
във този час!
А зад мрака крий се светлина,
ако не беше, как щяхме да знаем, че е мрак това?
И тази мрачна светлина ни огрява
с радост, с тъга, с тишина и врява.
А днес мога да съм щастлив или тъжен,
Но знам, че животът ми така е по-пълен!
Защото без мрака няма светлина,
дори и в най-невинната душа!