Той събуди се и стана. Отвори прозорците и пердетата на стаята, за да влезе въздух в стаята. Навън беше прекрасен слънчев ден! Изми се, закуси и излезе.
Видя, че съседът не е добре нещо. Стоеше на перваза на прозореца и гледаше, без да вижда. А в очите му се четеше само болка, тъга и мъка.
Той пристъпи близо до съседа - докосна го, усмихна се и го поздрави. Помогна му да се изправи. Изведе го навън. Показа му планините високи. Показа му езерата дълбоки. Показа му и майските цветя. Показа му и плодната земя.
И съседът живна и прогледна. Видя и светлината дневна. Защото и в най-мрачната душа има място за светлина, стига да има кой на й отвори вратата да влезе.
А Той продължи си по пътя на живота. За него беше просто една обикновенна сутрин. Да дава на другите щастие беше неговата благословия!
Няма коментари:
Публикуване на коментар