Елен

Живее си елен.
Във лес красив, зелен.
Тук там той се показва,
Листенцата подрязва.
За да се нахрани той във този ден,
тъй за всички е благословен.
Защото старата гора,
ще се почувства по-нова.
И ще израстнат новите листа,
за пролет чиста и добра.

Човекът, който чакал живота да почука на вратата!

Имало едно време един човек. Той все чакал живота да дойде да почука на вратата му и да му донесе щастието му.

Чакал, чакал, чакал. Уморил се от чакане, но не искал да излезе, за да не вземе да пропусне ако случайно точно, когато го няма - да вземе да дойде живота и да се разминат.

Гледал навън как хората се разхождали, работели, радвали се, тъгували, ЖИВЕЕЛИ и им завиждал от малкото прозорче, което му давало единствено частица от света наоколо.

Бил организирал всичко така че да няма нужда да излиза и за миг. Телефонът му имал записани номерата на всички важни за него хора. Постоянно се информирал от телевизията за събитията по света. Всяка сутрин идвала жена, за да почисти и подреди къщата му (той нямал време - все гледал през прозореца и чакал да се появи живота по пътеката). Дори намерил кой да му носи храната и водата.

Един ден обаче станало нещо и - той се почувствал зле! За пръв път му се случвало нещо, за което не бил се подготвил предварително. За пръв път нещо контролирало него, а не той да го контролира.

Видял се принуден да направи нещо. Гледал телевизия, но там не му казвали нищо полезно. Жената, която почиствала и хората, които му носели храната си били тръгнали и щяли да дойдат чак утре.

И ето той се принудил - отворил вратата и излязъл навън.

В този момент той се обърнал настрани и - видял живота да стои и да го гледа. Веднага се почувствал по-добре. Попитал учудено:

- Къде беше? Чаках те цял живот, а ти си бил тук. Защо не дойде при мен!

- Аз винаги съм бил тук. -бил отговорът на живота - Просто трябваше да излезеш и да ме потърсиш, а - не да чакаш аз да дойда!