Над смълчаните полета

Над смълчаните полета,
бавно спускаше се там мъгла,
а в напоената със сняг земя,
спяха кротко две цветя.
Две пчелички бръмнаха,
ветрове полъхнаха,
слънцето залезе
и нощта излезе
по своя небесен път,
забравила тя що е роден кът.
Изнесе се от там реката,
събуди се земята -
за живот
или за смърт,
за начало
или край.
За душа и роден кът.

Падаща звезда

Роди се тя самичка във небето
не знаеше, че има други звезди то детето.
Изгря,
Роди се,
съживи,
пораждайки на хората сълзи
от радост или от тъга,
че вярваха - тя е знак сега,
родила се е новата звезда.
А след милион живота
и далечни поколения
живеела тя самотна във забвение.
Но огледа се тя веднъж в тъмнината
и видя, че имало и други звезди на стената
на един човек във неговия дом,
направил ги за да ги поздравява със поклон.
И падна тя,
приземи се.
На човека тя яви се,
че в него тя се влюби
и нещастието си изгуби
и заживя като жена
осъзнала, че може да се радва,
докато дарява светлина.