Празнувам живота си!

Компютърът ми включен е,
и готов е за споделяне.
На мисли, чувства тъй добри,
че от любов може да изгори.
А касетофона музика издава,
сърцето в танца да зарадва.
Стая тъй малка и уютна,
за сам човек достатъчно просторна -
да правя всичко в нея мога,
без вина или тревога.
Телевизорът пък щом запее,
може да накара душата да се смее
на глупости парламентарни
или на сериални сапунарни.
Огледалото във ъгъла се крие,
не ще ни показва, това, което не искаме ние,
но то си е там във живота,
независимо дали бягаме или вървим към него.
Книги, накъдето и да се обърна,
показващи те свят, от око незърнат.
Могат да накарт ме те да заплача,
или да вървя напред във здрача,
защото в тях се крие силата на поколения
във проза или пък в стихотворения.
Приятели добри, макал и малко,
но за бройката не ми е жалко,
защото важното е, че
мога даразчитам на тях за каквото и да е.
Родители добри, но непохватни малко,
не знаещи дори, че нараняват ме със любовта си,
но любовта им въпреки че ме гори,
обичам ги и помагат ми в труден миг.
Гора необятна има тъдява,
докосвана от човека, но пълна и с плява,
защото няма нещо по-прекрасно дори
от природата и нейните красоти.
Планина висока,
равнина дълбока,
река,
поля,
басейн,
земя.
Всичко тук наоколо го има -
само да погледнем го и ставаме част от него.
Животът е хубав, дори и страхотен,
във него не можеш да бъдеш самотен.
Защото природа, небе и човек,
ще те следват и вървят заедно век след век!