Зима

Болка, студ и самота!
Сняг и лед са тук сега!
А в сърцето ми тъй топло е!
Но защо не може и тялото ми да се стопли?
С тази енергия тъй силна, дивна?
На красота неуморима.
А има ли тук някой, който да знае
какво е любов, но да си трае?
Искам да можех да прегърна нечия душа,
но не искам да й давам от моята тъга.
Аз искам да съм топлото слънце на света!

Елен

Живее си елен.
Във лес красив, зелен.
Тук там той се показва,
Листенцата подрязва.
За да се нахрани той във този ден,
тъй за всички е благословен.
Защото старата гора,
ще се почувства по-нова.
И ще израстнат новите листа,
за пролет чиста и добра.

Човекът, който чакал живота да почука на вратата!

Имало едно време един човек. Той все чакал живота да дойде да почука на вратата му и да му донесе щастието му.

Чакал, чакал, чакал. Уморил се от чакане, но не искал да излезе, за да не вземе да пропусне ако случайно точно, когато го няма - да вземе да дойде живота и да се разминат.

Гледал навън как хората се разхождали, работели, радвали се, тъгували, ЖИВЕЕЛИ и им завиждал от малкото прозорче, което му давало единствено частица от света наоколо.

Бил организирал всичко така че да няма нужда да излиза и за миг. Телефонът му имал записани номерата на всички важни за него хора. Постоянно се информирал от телевизията за събитията по света. Всяка сутрин идвала жена, за да почисти и подреди къщата му (той нямал време - все гледал през прозореца и чакал да се появи живота по пътеката). Дори намерил кой да му носи храната и водата.

Един ден обаче станало нещо и - той се почувствал зле! За пръв път му се случвало нещо, за което не бил се подготвил предварително. За пръв път нещо контролирало него, а не той да го контролира.

Видял се принуден да направи нещо. Гледал телевизия, но там не му казвали нищо полезно. Жената, която почиствала и хората, които му носели храната си били тръгнали и щяли да дойдат чак утре.

И ето той се принудил - отворил вратата и излязъл навън.

В този момент той се обърнал настрани и - видял живота да стои и да го гледа. Веднага се почувствал по-добре. Попитал учудено:

- Къде беше? Чаках те цял живот, а ти си бил тук. Защо не дойде при мен!

- Аз винаги съм бил тук. -бил отговорът на живота - Просто трябваше да излезеш и да ме потърсиш, а - не да чакаш аз да дойда!

Герой

Избранник на съдбата беше той.
Дали свърхчовек или обикновен герой?
Не той не разполагаше със супер сили.
И не виждаше като животните дори!
Но той все пак беше избранникът на събдата.
Дали на лошата или добрата?
Не знам! Реши ти в този час!
Той вземаше решения прости и велики.
Отделяше съдби от пътя лоший.
Но как го правеше не знам.
Той просто имаше сърце и дух голям!
Да избира в трудните моменти,
когато изборът е труден за всеки друг от нас!
Но не забравяй - героят е във всеки един от нас!

Денят на един шастливец!

Събуди се сам сред полето!
Приятел му беше небето!
Той тръгна през трънлива поляна!
Кръвта му за тръните храна стана!
Но той не се спря!
Знаеше, че мисия има сега!
Да донесе радост на света!
И тръгна през полето!
Облаците гонеха го през небето!
А вятъра видя го и се зачуди,
абе от де се раждат хората тъй луди?
А дали е лудост радостта!
Тогава аз съм щастлив да се наричам най-лудия на света!

Танцът на една сълза!

Е ето тя се там роди,
намокри нечии страни!
Тя носи облекчение
и подобрява настроение.
Тя идва с радост или пък с тъга,
но дава сила на всяка близка нам душа!
Да посрещне всичко бъдно, минало!
Макар и да не можем го преглътнем жилаво!
А днес тя се търкулна по бузата нежна,
спусна се по лицето,
падна на земята не тежко,
а бързо се изпари към небето.
И отново ще се прероди някой ден,
когато е най-необходима!
Защото тя е безсмъртна!
Тя е вода!
Тя е сълза!
Тя е езикът на нашата душа!

Промяна!

Аз мислех, че съм черен гарван!
И, че душата ми е черна!
А с любов неивоверна,
бях дарен аз от света!
Показаха ми разбиране, доброта!
И разбрах във миг един,
аз мога да съм фриволен делфин!
И мога да дишам под вода!
И мога дори за миг да полетя!
А мога дори да бъда бяла лястовица,
носеща надежда на детската душица!
Мога и да съм дърво,
тъй силно и добро,
носещо живот и здраве
на всички земни твари!
А мога и да съм ленивец,
изтегнал се под слънцето щастливец!
Защото всяко живо същество
има място и само си го избира то!

Силата да се живее!

Животът е труден - ДА!
Животът е чуден също тъй!
Живеем ний тъй кратко,
но тъй пълноценно!
А искаме да живеем го до последно!
Сила е да се живее!
Но сила е да се приеме и смъртта!
Стига да не тичаш към ней сега!
А днес събуждам се с усмивка
и търся сутрешна разтривка!
Но ето аз съм сам,
но само във ума си!
Та тук са всички - АЗ ЗНАМ!
На мене във душата.
И носят и те частица от моята душа,
тъй нежна, сигурна, добра.
Надявам се тъй всеки от вас
да се зарадва на този стих в този час!
За всеки случай не забравяйте,
че когато ви потрябвам - аз винаги ще съм до вас!
Макар и само в мислите,
по-силни от на света културистите!
Достатъчно е тук и сега,
ний да помним, че има някой, който мисли за нас нейде по света!

Силата на един направен избор!

Това ще те накара да заплачеш!!!

Два избора

 Какво би направил?... изборът е твой. Не търси изречението, което да е гръмко и прихващащо окото - няма такова тук! Просто прочети този текст до края. Моят въпрос към теб читателю е: "Би ли направил същия избор?"


На една благотворителна вечеря в помощ на училище за деца с трудности по отношение на ученето - бащата на едно от тези деца разказва история, която няма да бъде забравена от нито един от тези, които са я чули. Той попитал следното:

"Когато никой не пречи на природата - тя създава всичко с перфектност непостижима за никой друг.

И все пак моят син Шей не може да учи нещата от живота както го могат повечето други деца. Не може да разбира нещата от живота като другите деца.

Къде е естественият ред на нещата в моят син?"

Присъстващите се вцепениха от този въпрос и никой не смееше да мръдне или да каже нещо.

След няколко секунди бащата продължи: "Аз вярвам, че когато дете като Шей, което е умствено и физически в неизгодно положение спрямо заобикалящия го свят - той ни предоставя възможност да представим пред себе си и пред околните същината на човешката природа. И това става посредством начина, по който се отнасяме към това дете."

И ето каква история той разказа:

"Шей и аз се разхождахме в парка, където някакви момчета, които той познаваше играеха бейзбол. Шей попита "Мислиш ли, че биха ми позволили да поиграя с тях?" Аз знаех, че повечето момчета не биха се съгласили, но като баща знаех, че - ако му бъде позволено, Шей щеше да получи така необходимото му чувство за принадлежност и увереност, че другите го приемат въпреки пречките, които имаше по рождение.

Аз се приближих до едно от момчетата на полето и попитах (без да смея да се надявам) дали Шей може да се присъедини към играта им. Момчето се огледа, за да се консултира с останалите от своя отбор и каза: "Ние губим до момента с 6 пробега и е краят на осмата от общо 9 части на играта. Предполагам, че може да дойде от нашият отбор и ще се опитаме да го оставим да удари топката през последната част."

Шей се запрепъва към резервната скамейка на отбора и с блаженна усмивка си навлече фланелката на отбора. Аз гледах от страни, а малка сълза се плъзна по бузата ми и чувствах невероятна топлина в сърцето си. Момчетата виждаха радостта ми от това да видя сина си приет като равен от останалите.

До края на частта отбора на Шей намали разликата на 3 пробега, а в средата на деветата част - Шей сложи ръкавица и беше пуснат да играе силно в дясно на терена. Въпреки че не му се отдаде възможност да отиде топка към него - той очевидно изпитваше чиста наслада от това, че просто е на игралното поле заедно с останалите деца - с усмивка от ухо до ухо, докато аз му махах от трибуните.

Дойде момента на последният удар за играта. Отборът на Шей беше изравнил и имаше възможност със това отиграване да спечели играта. Но точно в този момент беше дошъл редът на Шей да батира.

Това постави отбора в трудно положение. Трябваше ли да се откажат от победата, за да оставят Шей да батира?

Изненадващо - той беше изпратен на полето и се иправи, за да батира топката. Всеки знаеше, че няма никакъв шанс той да улучи, тъй като дори не можеше да държи правилно бухалката.

Въпреки всичко противниковия играч, който видя, че отборът на Шей се отказва от победата само и само, за да достави удоволствие на Шей - се приближи максимално близо и се постара да подаде топката колкото се може по-леко и внимателно, за да има възможност Шей да я удари.

Първото хвърляне дойде леко, но Шей се заклати непохватно и пропусна.

Противниковия играч се приближи още повече и хвърли топката още по-леко. Шей успя с последни усилия да докосне леко топката и тя се върна към противниковия играч - давайки му още един шанс да вземе победата от отбора на Шей. Вместо това противниковия играч хвърли топката далеч от всякакви играчи, за да няма кой да попречи на Шей.

В този миг цялата публика, всички играчи от двата отбора и съдиите скочиха на крака и започнаха на викат за Шей: "Давай Шей! Бягай към първа база! Бягай към първа база! ДАВАЙ ШЕЙ!"

Никога през живота си Шей не беше бягал толкова дълго, но някак успя да стигне до първа база. Куцукайки премита през линията й - едва поемайки си дъх и залитайки с широко отворени очи.

В този миг той чу как всички завикаха "Давай Шей! Бягай към втора база! Бягай към втора база! ДАВАЙ ШЕЙ!" Задъхвайки се, куцукайки и борейки се с всички сили - той побегна към втората база целеустремено.

В това време друг от противниковите играчи - слаб и неугледен - успя да стигне до топката и за пръв път имаше шанс да бъде героя за своя отбор и да донесе победата в играта. Въпреки това, разбирайки идеята на своя съотборник - той я захвърли още по-далеч, за да не скърши хатъра на момчето.

В това време Шей беше стигнал вече до трета база и вече се клатушкаше като пиян от преумора - каквато не беше изпитвал до сега в живота си. В този момент той щеше да падне на земята, но трети противников играч се приближи и му помогна да продължи подкрепяйки го по пътя на победата.

Всички крещяха "Шей бягай към победата! БЯГАЙ КЪМ ПОБЕДАТА!" Дори се бяха събрали допълнителни зрители привлечени от виковете на цялата тълпа и също го подкрепяха и аплодираха.

Шей стигна финалната линия, стъпи на земята и беше аплодиран като героят на деня - донесъл победата за своя отбор."


Със сълзи на очи бащата продължи да разказва: "В него ден - всички тези хора, начело с момчетата от двата отбора, помогнаха да се донесе частица истинска любов и хуманност на този свят.

Шей не успя да посрещне друго лято. Почина същата година през зимата, но така и не забрави до края на живота си, че за един ден беше героят на татко, на мама и на целият град!"

И СЕГА ЗА ЗАВЪРШЕК НА ИСТОРИЯТА

Да - читателю мой! Отдели само още няколко минути! Недей да бързаш след като си имал търпението да прочетеш до тук. Постоянно пращаме и получаваме шеги и весели истории по е-майл, но когато стане дума за изпращане или получаване на съобщения за изборите, които променят живота - всеки се колебае.

Грубостта и вулгарността често ни заливат нецензурирани през кибер пространството, но ние също толкова често (дори повече) забравяме да говорим за достойното поведение на работа, на училище, в живота.

Ако в момента се чудиш "На кого бих помогнал/а ако му пратя това съобщение?" - вероятно пресяваш тези, които са "неподходящи" или "неподготвени" или каквото и да е, което да те спре да го споделиш, но аз смятам, че всеки заслужава шанса да види какво е да избереш и да поемеш отговорността за избора си!

Всички ние имаме всеки ден хиляди възможности за да осъзнаем "Естествения ход на нещата". Толкова много неща водят до правенето на един или друг избор.

Дали използваме възможността да дадем малко искрица любов на света или - я оставяме да си отмине, оставяйки и света малко по-студен като резултат?

Един умен човек е казал - "Обществото се оценява по това как се отнася към най-слабите и уязвими негови членове!"

А КАКЪВ Е ТВОЯТ ИЗБОР?

Нека твоят ден бъде поне толкова щастлив, колкото беше описаният по-горе ден на Шей.

Лунната роза

Родих се аз самичка,
и завидяха всички!
Всички те харесват светлина,
а аз си падам по пълната луна!
Те всички търсят чудни красоти,
а аз единствено дарявам ги с бодли!
Махни се светлина!
Тъй гадна и добра,
но само за тях си така,
а мен ме остави сама!
А аз разцъфвам и дарявам красота през нощта,
но дали има кой да види това?

Щастието на тъгата

Аз съм Тъгата,
Страшна и космата!
От мен всеки бяга,
рани с щастие налага!
Предвестница съм на доброто,
както зеницата е входът към окото!
Във всеки крия се аз,
но не признавам в този час,
че съм лоша, нито пък, че съм добра!
АЗ СЪМ ПРОСТО НЕОБХОДИМА НА СВЕТА!!!

Добрият вампир

Аз пия кръв,
но не винаги съм пръв!
Всичко в живота хаби ни енергията,
а кръвта възстановява я в синергията!
Но нуждая се аз от още кръв,
понеже нямам собствена във свят такъв,
където данъчни и адвокати кръвопийци,
ни вземат щастието от успеха,
а аз ви вземам болката и страха,
след като изпълнят ролята си за успеха!

Любов Неимоверна

Любов къде си ти?
Дали единствено в мечти?
А толкова да те мечтая
и само тебе на желая!
ЕЛА! Аз те приемам
с болката и тъгата се заемам -
те са част от теб - ЕЛА!
Позволи си да бъдеш част от света!
Ти имаш нужда от откровенност,
а наранявам те с враждебност!
И тъй, къде живееш ти?
Не - не е в моите мечти.
Ти част си от мен!
И знам, че ще те срещна някой ден.
В дълбините на моята душа,
макар и наранена в тъмната доба!
Душата ми те желае и приема!
И решава сама тази страшна дилема!

Игла

Аз мога да бода!
Аз мога да пробия!
Аз мога да руша!
Аз мога да убия!
Аз мога да се спра!
Аз мога и да шия!
Аз мога да дам живот!
Аз мога и да го увия!
А ти какво искаш да съм аз?

Надежда

Аз движа се последна,
но никога не спирам!
Аз нося се бавно,
но винаги пристигам!
Аз не съм реална,
но щастие нося реално!
Аз съм в теб!
Аз съм в мен!
Аз съм във всичко!
Аз съм живот!
Аз съм и смърт!
Аз съм движение!
Аз съм НАДЕЖДАТА!

Сълза

Родих се от човек!
Но аз съм вода!
И нося в себе си храна!
Но нося щастие за мен,
тъй както и на татко и на мама,
независимо аз колко съм голяма.
Защото знам, че животът ми е кратък -
един голям, но необходим за другите упадък!

Къде?

Къде съм аз?
Къде си ти?
Къде сме всички ние тук?
Дали напук?
Дали пък за добро?
Дали пък не за лошо?
Дали сами?
Аз знам!
Тук съм и вие също,
за да живеем,
а и за да умрем.
Но да не забравяме -
ЗА ВСИЧКО СИ ИМА ВРЕМЕ И МЯСТО!

Вятър и вода

И ето синият ветрец
Донася ни необходимия дъждец!
На растенията живот той дава,
дори на тези - мислени за плява!
А вятърът - довял е той живот,
дори да го направим ний компот.
Но ето слънцето изгрява
и вятърът надалече се отвява.
Да носи радост и живот -
на целия човешки род.

Принцеса

Родила се Принцеса!
Попитала: Къде съм?
От слънцето родих се!
За луната скрих се!
С вас излизам да играя,
а да се смея аз не зная!
Сърцето си за вас открих
и с любов безмерна ви дарих!
Но къде си ти небе,
та намирам те във синьото море?
Към тебе аз мечтая да вървя,
за теб родена съм сега
и все пак вървя по планетата земя!
Как далеч отиваш ти,
че дори и в най-далечните мечти
не те достигам аз,
освен във сън, във късен час.
Дано не се събудя утре аз,
че живота труден е и лютив като праз,
а страх ме е да не отровя се аз!