Събуди се сам сред полето!
Приятел му беше небето!
Той тръгна през трънлива поляна!
Кръвта му за тръните храна стана!
Но той не се спря!
Знаеше, че мисия има сега!
Да донесе радост на света!
И тръгна през полето!
Облаците гонеха го през небето!
А вятъра видя го и се зачуди,
абе от де се раждат хората тъй луди?
А дали е лудост радостта!
Тогава аз съм щастлив да се наричам най-лудия на света!
Няма коментари:
Публикуване на коментар