Търсене в този блог

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Начало!

Събуждам се.
Оглеждам се.
Разбирам, че живея.
Дали да плача или да се смея,
но съм жив - тук и сега!
В тази любима и омразна родина,
тъй трудно и тъй сладко е да я приемеш като роднина.
Ставам,
радвам се,
обличам се.
Работя,
ям,
движа се.
Аз съм част от цялото, наречено живот.
Аз съм цялост от частите - наречени човешки чувства и емоции.
А днес прекрасен ден е за начало.
На седмица прекрасна и добра!
За да се движим все напред
и напред към света!