Над смълчаните полета

Над смълчаните полета,
бавно спускаше се там мъгла,
а в напоената със сняг земя,
спяха кротко две цветя.
Две пчелички бръмнаха,
ветрове полъхнаха,
слънцето залезе
и нощта излезе
по своя небесен път,
забравила тя що е роден кът.
Изнесе се от там реката,
събуди се земята -
за живот
или за смърт,
за начало
или край.
За душа и роден кът.