Компютър!

Оръжие?
Информация?
Живот?
Смърт?
Болест?
Лек?
Секс?
Всичко, което потърси човек се намира в него.
Но няма душа, която да се стопли от радост.
Няма ръка, която нежно да погали.
Няма уста с която да проговори.
Няма устни, които да целунеш.
Няма сърце, което да се изпълни със любов.
Има само процесор и пластмаса,
които могат да правят само това, което им е казано,
но дори и да им кажеш
не може да почувства,
не може да обича,
не може да мрази,
не може да се грижи,
не може да плаче,
не може да се смее.
Да това е Компютърът.
Най-великото творение на 20 век.
Но не е по-голямо от който и да е човек!

Избирам!

Днес ми е тъжно,
аз избирам да поплача.
Утре ми е весело,
аз избирам да се смея.
Друг път съм ядосан,
избирам да се развикам,
за да освободя гнева предизвикан.
Друг път ме боли,
избирам да наложа с любов тези рани.
Аз избирам да имам избор
и да съм себе си,
а не да съм в капана на трябва и не трябва,
защото те са инструментите да изпълня на другия - неговите искам.
Трябва - е липса на отговорност!
Трябва  - е липса на желание!
Трябва  - е пълно със болка, тъга, нещастие, гняв!
Аз избирам!
И оставям на страна това трябва.
Аз избирам!
И заменям болката, тъгата, нещастието и гнева
с една простичка, но всеобхватна любов.
Любов към себе си,
за да имам сили да помагам на другите!
Любов към другите,
за да имат нужда от по-малко помощ!
Любов към света,
за да има къде да живея!
Любов и към врага,
защото той има най-много нужда от нея,
защото от кръга на омразата има само един изход
и това е любовта!