Търсене в този блог

петък, 1 октомври 2010 г.

Черна роза

Тя е нежна и красива.
Тя е рядка и е дива.
Тя има бодли,
а от тях боли.
Тя е скъпа,
но не само за джоба.
Тя е скъпа на душата,
заради щастието, което дава -
да видиш нещо рядко и красиво,
па макар и за миг,
за да живееш без нужда от на болката вик!

Работа

Ставам и идвам при тебе сега,
но не знам дали ще се подчинявам или ще мога да творя.
Ти може да си гадна или пък добра,
но си необходима.
Ти даваш ми храна,
дори и за душата ми тъй наранима.
За това аз търся те, избирам.
Ти си част от живота ми, аз те намирам.
И за тебе припирам.
Бързам да отворя вестника или интернет.
Но забравям,
въпреки че съм поет.
Че времето е кратко,
а имаме да преживеем мигове безчет.
Когато теб те няма,
но има ги твойте плодове.
Защото те ще растат
и за бъдещите векове!

Наркотик

Аз искам те тук и сега
и нивга не ще ти се наситя!
Ти даваш ми сила реална и вълшебна.
Макар и да отричах да имам подобна потребност.
О - колкото повече имам те,
толкова повече желая те.
Защото няма по-добър наркотик на света
и си двигател за мене сега.
Ти си ЩАСТИЕТО!!!
Наркотикът за моята душа!

Книга

Думи силни,
думи слаби,
думи грозни,
думи красиви.
Съчетани са в изречения
и с променени са значения.
За определена цел?
Добра?
Лоша?
Ти реши!
И ще видиш - всичко ще се промени.
Защото в началото не беше словото!
Предшествано беше то от мисълта и намерението!

Вода

Аз съм река,
аз съм дъжда.
Аз съм море,
аз съм част и от всякое небе.
Аз съм сълза,
дали от радост или от тъга?
Аз съм сила,
аз съм и слабостта на огъня!
Аз съм лед - тук и там,
аз мога и да се изпаря, щом усетя плам.
Аз съм вода
и такваз ще остана,
за да ти дам сила,
да преодолееш всяка рана!
Дори и тези на душата!

Болест?!?!?!

Аз съм топъл
и в мен нещо тъй гори.
Аз съм разсеян
и с отвлечени мисли.
Аз съм сам,
но следвам някой неотлъчно ден след ден.
Болен ли съм?
Не - просто влюбен!
И ЗА НЕЩАСТИЕТО ЗАГУБЕН!

Жажда

Аз искам да пия,
но не вино или вода.
Аз искам да се докосвам,
но не до тела.
Аз съм само душа
и съм жадна да се докосна до любовта във вашите сърца.

Глутница

Силни и слаби.
Млади и стари.
Мъже и жени.
Деца и възрастни.
Какво е това?
Глутница???!!!
О, не! Не това!
Това представлява всяка душа!
Тъй като безсмъртна е тя!
И носи всичко тук и сега!

Сам или единствен?

Аз съм сам,
но съм един от много.
Аз съм единствен,
но пък съм самотен във тревоги.
Аз съм човек
и живея си живота.
Аз не съм сам,
защото мога и да не съм един от много!
Ако избера - ще бъда един от вас!
Тук и сега!
Ще раздам на всеки частица от своята душа!
Така няма да съм сам,
нито пък единствен.
А ще съм част от всеки
и всеки ще е част от мен.
И така ще сме едно
до сетният ни ден.

Топлина

Аз чувствам се топъл,
но няма огън тук, сега!
Аз чувствам се светъл,
но няма слънце, навън е нощта!
Аз чувствам се пълен,
но не от храна!
Аз чувствам се мъж,
но не, защото до мене има жена!
Аз чувствам се топъл,
защото съм тук и сега!
И грабя с пълни шепи от живота!

Душа

Тъй нежна.
Тъй ранима.
Аз съм тъжна.
Аз съм неутешима.
За мен е лекът един на този свят.
Капчица любов - дори от непознат.
Тъй виждам аз светлината без очи.
Тъй чувам аз слова и без уши.
Защото в мен огън тук гори,
но той не пари и не плаши.
Тоз огън не загася се от вода,
а само от собствената ми тъга,
но само ако аз позволя!
Без мен не можеш чувства ти,
дори и в най-далечните мечти.
Защото дори и разума - тъй умен и завършен,
дори и той не е съвършен.
Защото той родил се е в място непроменимо,
а за разтеж трябва воля за смърт и прераждане неумолимо.
За това аз съм ТВОЯТА ДУША.
Готова на всичко да ти даде щастие сега!

Мрачна светлина

В мен е мрак!
И зле съм пак!
Но пак на крак
вървя напреде аз
във този час!
А зад мрака крий се светлина,
ако не беше, как щяхме да знаем, че е мрак това?
И тази мрачна светлина ни огрява
с радост, с тъга, с тишина и врява.
А днес мога да съм щастлив или тъжен,
Но знам, че животът ми така е по-пълен!
Защото без мрака няма светлина,
дори и в най-невинната душа!