Ставам и идвам при тебе сега,
но не знам дали ще се подчинявам или ще мога да творя.
Ти може да си гадна или пък добра,
но си необходима.
Ти даваш ми храна,
дори и за душата ми тъй наранима.
За това аз търся те, избирам.
Ти си част от живота ми, аз те намирам.
И за тебе припирам.
Бързам да отворя вестника или интернет.
Но забравям,
въпреки че съм поет.
Че времето е кратко,
а имаме да преживеем мигове безчет.
Когато теб те няма,
но има ги твойте плодове.
Защото те ще растат
и за бъдещите векове!
Няма коментари:
Публикуване на коментар