Търсене в този блог

петък, 1 октомври 2010 г.

Душа

Тъй нежна.
Тъй ранима.
Аз съм тъжна.
Аз съм неутешима.
За мен е лекът един на този свят.
Капчица любов - дори от непознат.
Тъй виждам аз светлината без очи.
Тъй чувам аз слова и без уши.
Защото в мен огън тук гори,
но той не пари и не плаши.
Тоз огън не загася се от вода,
а само от собствената ми тъга,
но само ако аз позволя!
Без мен не можеш чувства ти,
дори и в най-далечните мечти.
Защото дори и разума - тъй умен и завършен,
дори и той не е съвършен.
Защото той родил се е в място непроменимо,
а за разтеж трябва воля за смърт и прераждане неумолимо.
За това аз съм ТВОЯТА ДУША.
Готова на всичко да ти даде щастие сега!

Няма коментари:

Публикуване на коментар