Силата на един направен избор!

Това ще те накара да заплачеш!!!

Два избора

 Какво би направил?... изборът е твой. Не търси изречението, което да е гръмко и прихващащо окото - няма такова тук! Просто прочети този текст до края. Моят въпрос към теб читателю е: "Би ли направил същия избор?"


На една благотворителна вечеря в помощ на училище за деца с трудности по отношение на ученето - бащата на едно от тези деца разказва история, която няма да бъде забравена от нито един от тези, които са я чули. Той попитал следното:

"Когато никой не пречи на природата - тя създава всичко с перфектност непостижима за никой друг.

И все пак моят син Шей не може да учи нещата от живота както го могат повечето други деца. Не може да разбира нещата от живота като другите деца.

Къде е естественият ред на нещата в моят син?"

Присъстващите се вцепениха от този въпрос и никой не смееше да мръдне или да каже нещо.

След няколко секунди бащата продължи: "Аз вярвам, че когато дете като Шей, което е умствено и физически в неизгодно положение спрямо заобикалящия го свят - той ни предоставя възможност да представим пред себе си и пред околните същината на човешката природа. И това става посредством начина, по който се отнасяме към това дете."

И ето каква история той разказа:

"Шей и аз се разхождахме в парка, където някакви момчета, които той познаваше играеха бейзбол. Шей попита "Мислиш ли, че биха ми позволили да поиграя с тях?" Аз знаех, че повечето момчета не биха се съгласили, но като баща знаех, че - ако му бъде позволено, Шей щеше да получи така необходимото му чувство за принадлежност и увереност, че другите го приемат въпреки пречките, които имаше по рождение.

Аз се приближих до едно от момчетата на полето и попитах (без да смея да се надявам) дали Шей може да се присъедини към играта им. Момчето се огледа, за да се консултира с останалите от своя отбор и каза: "Ние губим до момента с 6 пробега и е краят на осмата от общо 9 части на играта. Предполагам, че може да дойде от нашият отбор и ще се опитаме да го оставим да удари топката през последната част."

Шей се запрепъва към резервната скамейка на отбора и с блаженна усмивка си навлече фланелката на отбора. Аз гледах от страни, а малка сълза се плъзна по бузата ми и чувствах невероятна топлина в сърцето си. Момчетата виждаха радостта ми от това да видя сина си приет като равен от останалите.

До края на частта отбора на Шей намали разликата на 3 пробега, а в средата на деветата част - Шей сложи ръкавица и беше пуснат да играе силно в дясно на терена. Въпреки че не му се отдаде възможност да отиде топка към него - той очевидно изпитваше чиста наслада от това, че просто е на игралното поле заедно с останалите деца - с усмивка от ухо до ухо, докато аз му махах от трибуните.

Дойде момента на последният удар за играта. Отборът на Шей беше изравнил и имаше възможност със това отиграване да спечели играта. Но точно в този момент беше дошъл редът на Шей да батира.

Това постави отбора в трудно положение. Трябваше ли да се откажат от победата, за да оставят Шей да батира?

Изненадващо - той беше изпратен на полето и се иправи, за да батира топката. Всеки знаеше, че няма никакъв шанс той да улучи, тъй като дори не можеше да държи правилно бухалката.

Въпреки всичко противниковия играч, който видя, че отборът на Шей се отказва от победата само и само, за да достави удоволствие на Шей - се приближи максимално близо и се постара да подаде топката колкото се може по-леко и внимателно, за да има възможност Шей да я удари.

Първото хвърляне дойде леко, но Шей се заклати непохватно и пропусна.

Противниковия играч се приближи още повече и хвърли топката още по-леко. Шей успя с последни усилия да докосне леко топката и тя се върна към противниковия играч - давайки му още един шанс да вземе победата от отбора на Шей. Вместо това противниковия играч хвърли топката далеч от всякакви играчи, за да няма кой да попречи на Шей.

В този миг цялата публика, всички играчи от двата отбора и съдиите скочиха на крака и започнаха на викат за Шей: "Давай Шей! Бягай към първа база! Бягай към първа база! ДАВАЙ ШЕЙ!"

Никога през живота си Шей не беше бягал толкова дълго, но някак успя да стигне до първа база. Куцукайки премита през линията й - едва поемайки си дъх и залитайки с широко отворени очи.

В този миг той чу как всички завикаха "Давай Шей! Бягай към втора база! Бягай към втора база! ДАВАЙ ШЕЙ!" Задъхвайки се, куцукайки и борейки се с всички сили - той побегна към втората база целеустремено.

В това време друг от противниковите играчи - слаб и неугледен - успя да стигне до топката и за пръв път имаше шанс да бъде героя за своя отбор и да донесе победата в играта. Въпреки това, разбирайки идеята на своя съотборник - той я захвърли още по-далеч, за да не скърши хатъра на момчето.

В това време Шей беше стигнал вече до трета база и вече се клатушкаше като пиян от преумора - каквато не беше изпитвал до сега в живота си. В този момент той щеше да падне на земята, но трети противников играч се приближи и му помогна да продължи подкрепяйки го по пътя на победата.

Всички крещяха "Шей бягай към победата! БЯГАЙ КЪМ ПОБЕДАТА!" Дори се бяха събрали допълнителни зрители привлечени от виковете на цялата тълпа и също го подкрепяха и аплодираха.

Шей стигна финалната линия, стъпи на земята и беше аплодиран като героят на деня - донесъл победата за своя отбор."


Със сълзи на очи бащата продължи да разказва: "В него ден - всички тези хора, начело с момчетата от двата отбора, помогнаха да се донесе частица истинска любов и хуманност на този свят.

Шей не успя да посрещне друго лято. Почина същата година през зимата, но така и не забрави до края на живота си, че за един ден беше героят на татко, на мама и на целият град!"

И СЕГА ЗА ЗАВЪРШЕК НА ИСТОРИЯТА

Да - читателю мой! Отдели само още няколко минути! Недей да бързаш след като си имал търпението да прочетеш до тук. Постоянно пращаме и получаваме шеги и весели истории по е-майл, но когато стане дума за изпращане или получаване на съобщения за изборите, които променят живота - всеки се колебае.

Грубостта и вулгарността често ни заливат нецензурирани през кибер пространството, но ние също толкова често (дори повече) забравяме да говорим за достойното поведение на работа, на училище, в живота.

Ако в момента се чудиш "На кого бих помогнал/а ако му пратя това съобщение?" - вероятно пресяваш тези, които са "неподходящи" или "неподготвени" или каквото и да е, което да те спре да го споделиш, но аз смятам, че всеки заслужава шанса да види какво е да избереш и да поемеш отговорността за избора си!

Всички ние имаме всеки ден хиляди възможности за да осъзнаем "Естествения ход на нещата". Толкова много неща водят до правенето на един или друг избор.

Дали използваме възможността да дадем малко искрица любов на света или - я оставяме да си отмине, оставяйки и света малко по-студен като резултат?

Един умен човек е казал - "Обществото се оценява по това как се отнася към най-слабите и уязвими негови членове!"

А КАКЪВ Е ТВОЯТ ИЗБОР?

Нека твоят ден бъде поне толкова щастлив, колкото беше описаният по-горе ден на Шей.