А ние бяхме там петима.
Отделиха се двамина!
Заминаха те в дън земя!
Да търсят радост и тъга.
Къде откриха диаманти?
Окрилиха се с таланти.
Но там се щастие пропука,
Не знаеха да отделят се от боклука.
Светът им завидя,
Злото засия!
Народът опростя!
Диаматът стана тяхна съдба.
Трети потегли в морето съдбовно.
Дели той със сърцето си родно,
Падна тъма в неговата душа,
Акула за съпруга си избра.
Захапката страшна, в нея с влюби.
Главата си лесно успя да загуби.
Четвърта побягна към своята съдба,
А да потърси около себе си не можа.
И загуби се в небитието,
На търсенето на нероденото дете, сърцето.
Петият тук стои.
Отговорите на всичко държи.
Ръцете горят,
Дланите бумтят!
Той не може да ги удържи!
Ще изгори милиони души!
Защото истината боли!
Но си заслужава!
И се надява да дойдат нови смелчаци!
Няма коментари:
Публикуване на коментар