Имало едно време един човек. Той все чакал живота да дойде да почука на вратата му и да му донесе щастието му.
Чакал, чакал, чакал. Уморил се от чакане, но не искал да излезе, за да не вземе да пропусне ако случайно точно, когато го няма - да вземе да дойде живота и да се разминат.
Гледал навън как хората се разхождали, работели, радвали се, тъгували, ЖИВЕЕЛИ и им завиждал от малкото прозорче, което му давало единствено частица от света наоколо.
Бил организирал всичко така че да няма нужда да излиза и за миг. Телефонът му имал записани номерата на всички важни за него хора. Постоянно се информирал от телевизията за събитията по света. Всяка сутрин идвала жена, за да почисти и подреди къщата му (той нямал време - все гледал през прозореца и чакал да се появи живота по пътеката). Дори намерил кой да му носи храната и водата.
Един ден обаче станало нещо и - той се почувствал зле! За пръв път му се случвало нещо, за което не бил се подготвил предварително. За пръв път нещо контролирало него, а не той да го контролира.
Видял се принуден да направи нещо. Гледал телевизия, но там не му казвали нищо полезно. Жената, която почиствала и хората, които му носели храната си били тръгнали и щяли да дойдат чак утре.
И ето той се принудил - отворил вратата и излязъл навън.
В този момент той се обърнал настрани и - видял живота да стои и да го гледа. Веднага се почувствал по-добре. Попитал учудено:
- Къде беше? Чаках те цял живот, а ти си бил тук. Защо не дойде при мен!
- Аз винаги съм бил тук. -бил отговорът на живота - Просто трябваше да излезеш и да ме потърсиш, а - не да чакаш аз да дойда!
Няма коментари:
Публикуване на коментар