Симплетон

Безкрайна уста,
Безкрайна река.
Далеч от безкрая,
държа във ръка,
какво е не зная,
но май е душа
на дете или жена,
на мъж или сърна.
Къде да се скрия,
това не мога да открия!
Далеч от съдбата,
разделен от стената,
на интернет.

Петте братя на съдбата

А ние бяхме там петима.
Отделиха се двамина!
Заминаха те в дън земя!
Да търсят радост и тъга.
Къде откриха диаманти?
Окрилиха се с таланти.
Но там се щастие пропука,
Не знаеха да отделят се от боклука.
Светът им завидя,
Злото засия!
Народът опростя!
Диаматът стана тяхна съдба.
Трети потегли в морето съдбовно.
Дели той със сърцето си родно,
Падна тъма в неговата душа,
Акула за съпруга си избра.
Захапката страшна, в нея с влюби.
Главата си лесно успя да загуби.
Четвърта побягна към своята съдба,
А да потърси около себе си не можа.
И загуби се в небитието,
На търсенето на нероденото дете, сърцето.
Петият тук стои.
Отговорите на всичко държи.
Ръцете горят,
Дланите бумтят!
Той не може да ги удържи!
Ще изгори милиони души!
Защото истината боли!
Но си заслужава!
И се надява да дойдат нови смелчаци!

Приятелство

Приятелство гори!
Приятелство боли!
Приятелство държи!
Приятелство си ти!
Приятелството на души?
Приятелство руши!
А къде сме аз и ти?

Полетът на пеперудата!

И летежът на пеперудата даде живот,
на строежа на надежда,
а също и на любов.
Слънцето трепна,
дари светлина.
На една изтерзана
пеперудена душа.
Любов към цветята,
любов към росата,
любов проста и добра
родена във изкрица светлина!
Дори да изгоря,
за миг ше осветя
и последното тъмно късче на света!

Пътя към душата на болката